Това е третата публикация от серията за административно-териториалното устройство у нас. Ако не сте прочели предишните две части, задължително ги вижте преди да продължите нататък. Част 1: История на административно-териториалното деление и нивата на самоуправление у нас Част 2: История на административно-териториалното устройство от Освобождението до днес Прегледът на административно-териториалното деление ясно показва тенденцията за визията на българските власти по отношение на избора на модел за териториално управление. До началото на индустриализацията (в началото на 50-те) е възприеман тристепенният модел (големи окръзи-околии-общини), докато след това се преминава на двустепенен (области-общини). Въпреки тази промяна, винаги на две от териториалните нива е…Continue reading Избор на модел на управление и неговото отражение върху административно-териториалното деление у нас
Етикет: регионално развитие
История на административно-териториалното устройство от Освобождението до днес
Това е втората публикация от серията за административно-териториалното устройство у нас и нивата на самоуправление. В първата част разказах за нивата на управление според действащите конституции през годините. Тази част е фокусирана върху административно-териториалното устройство (АТУ) в най-новата ни история. По-долу нагледно е показано какви промени претърпява административната карта на България през годините. През 25.11.1887 г., непосредствено след Освобождението в България се извършва реформа в АТУ. Създават се 26 окръзи, включващи 84 околии. Обособяват се и 75 общини и 7 независими такива. През 1901 г. се осъществява следващата по значимост административно-териториална реформа чрез обнародването на нов Закон за административното деление…Continue reading История на административно-териториалното устройство от Освобождението до днес
История на административно-териториалното деление и нивата на самоуправление у нас
Последните няколко месеца отново в публичното пространства се прокрадва идеята за административно-териториална реформа у нас. В същото време подобни заявки вече има разписани в коалиционното споразумение между четирите партии и коалиции в 47-ото Народното събрание – Продължаваме Промяната, БСП за България, Има такъв народ и Демократична България – обединение. Подобна заявка беше давана още през 2016 година от тогавашния Министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Само че акцентът в него беше поставен върху областите и регионите за планиране от ниво 2 (NUTS 2). В дебатите, доколкото ги имаше, никой не събра смелост дори да намекне, че може би…Continue reading История на административно-териториалното деление и нивата на самоуправление у нас
Демографско състояние на общините в България през 2020
Първоначално заглавието на тази публикация беше „Прогнози, които се сбъдват“, защото през 2015 година публикувах статията „Демографско състояние на общините в България и ефекти от това“, в която направих демографски прогнози за развитието на населението на общините в страната и потенциалните ефекти от това. Прогнозите тогава бяха направени на базата на екстраполация на средногодишния темп на растеж на населението с всички негови несъвършенства при прилагането му на малка територия, каквато са общините. Днес, близо 7 години по-късно, реших да проверя дали прогнозите за населението са били точни и да отговоря на следните въпроси: Колко са станали общините в България с…Continue reading Демографско състояние на общините в България през 2020
София изсмуква населението от останалите области в страната
На 6 януари от Националния статистически институт (НСИ) на нарочна пресконференция изнесоха някои предварителни данни от Преброяването през 2021 година. Лайтмотивът беше, че населението на България е 6,5 млн души, т.е. спрямо предишното преброяване през 2011 година населението е намаляло с 11% или 844 000 души. Въпреки че в официалната публикация се споменава, че в София населението се е увеличило, докато в останалите области на страната то намалява, като „най-значително е намалението в областите Видин, Добрич и Монтана, които са загубили около една четвърт от населението си, най-малко е в Пловдив, Варна и София област“, тази информация някак си беше…Continue reading София изсмуква населението от останалите области в страната
Развитието на Северозапада отново пропусна своя шанс
От много дълго време се говори, пише и обяснява как Северозападна България е най-бедният регион в страната и в Европа. Ние си го знаем, Европа го знае, живеещите там го усещат. По-запознати с темата дори цитират конкретни социално-икономически показатели, с които да подплатят горния извод. На думи всички у нас са съгласни, че регионът има нужда от целенасочена подкрепа за инвестиции, които, ако не да обърнат, то поне да задържат влошаващите се икономическа, социална и демографска ситуация в него. През 2015 година от Министерството на регионалното развитие и благоустройството дори беше приета Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на…Continue reading Развитието на Северозапада отново пропусна своя шанс