На 3 октомври всички бяха фокусирани върху изборите и резултатите от тях. Всеки беше експерт, всеки коментираше, правеше прогнози или проклинаше едни или други избиратели.

За мен, както говорих няколко седмици преди паметната дата 3.10., по-интересните, а донякъде и важни резултати, са тези от Преброяване 2021 г. А те показват безмилостната оценка на времето.

След 10 години управление, което на думи и писмено се бореше с демографската криза, създаваше условия за майки, деца и прочие, резултатите са, че дори София намалява с 1,3% (което мен ме изненада, признавам).

Данните от Преброяването показват провала на едно 10-годишно управление, защото всъщност резултатите от Преброяване 2021 са крайните (или поне междинни) резултати на множество политики или реформи, ако щете – образование, здравеопазване, административна реформа, регионална политика, социално подпомагане, създаване на условия за личностно и кариерно развитие и прочие.

И, ако резултатите от изборите отразяват вярата на едни бъдещи обещания, то тези на времето са реален измерител на миналото. С всичките недостатъци, проблеми заради ковид, недоверие у преброяващите се и т.н., то преброяванията са най-мащабните изследвания на българското население.

Ключови данни от Преброяване 2021

Основните данни от преброяването, които могат да бъдат използвани за индикатори и оценка на политиките, показват следното:

–  на 7 септември 2021 година у нас са живели с 844 781 по-малко души спрямо 1 февруари 2011 г. или това е с 11,5%. Според НСИ средногодишният тепм на намаление на година се увеличава от 0,7 през периода 2001 – 2011 г. на 1,2 през периода 2011 – 2021 година, т.е. ръстът е почти двоен! И, докато за периода 1993-2011 година можем да кажем, че спадът е равномерен около -550 хил. д., то за последните 10 години се отчита рязко намаление. Визуално това изглежда така:

59,3% (501 хил. д.) от това намаление на населението се дължи на естествения прираст, т.е. на разликата между смъртност и раждаемост, а не миграционни процеси.

Останалите близо 41% (344 хил. д.) са напуснали страната ни.

– към 7 септември 2021 година в градовете живее 73,3% от населението или 4 782 064 д., докато в селата – 26,7% или 1 737 725 д. Тук изненада няма. Населението продължава да мигрира към града въпреки тенденцията последните години да се търси спокоен начин на живот на село.

– населените места без население са 199 бр. от 5 227 броя или 3,79% от всички. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кюстендил – съответно 69, 64 и 11.

– населението във всички области намалява, без изключения! А област Видин е загубила ¼ от населението си за периода 2011-2021 година.

– населението на най-малката ни община (Трекляно в област Кюстендил) е 434 души. Логично там е и най-малката гъстота на обитаване – 1,68 души на кв. км. Разбира се, Пловдив, който е лишен от възможности за пространствено развитие, гъстотата е 3 135,75 души на кв. км.

Продължават да се задълбочават негативните тенденции в изменението на възрастовата структура на населението. Налице е продължаващ процес на демографско остаряване, който се изразява в увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст 65 и повече навършени години. Като тук се наблюдават плашещи различия – относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.3%, а на мъжете – 19.4%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях. Вече близо една четвърт от населението на България е в пенсионна възраст – 1 532 667 души. Спрямо 2011 г. увеличението е с 12,6% или 171 270 души.

В същото време населението във възрастовата група 15 – 64  г. е 4 069 400 души, или 62,4%. Спрямо 2011 намалява с 958 501, или с 19,1%.

Може би лъч надежда е, че леко се увеличава делът на младите (между 0 и 14 години) – 14,1% за 2021 г., спрямо 13,2% през 2011 г.

Регионално, в 21 от 28-те области в страната относителният дял на възрастното население е по-голям от средното за страната. В области като Видин, Габрово, Плевен, Монтана, Велико Търновото то е близо ⅓ от цялото им население. В същото време в тази области делът на младите (0-14 г.) е най-нисък, което не вещае нищо добро за демографския потенциал на тези области. А от там и за икономиката им.

Един от най-важните показатели за потенциален икономически растеж е коефициентът на демографско заместване. Той отразява възможността за възпроизводството на трудоспособното население и показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 г.). По данни от Преброяване 2021 това съотношение е 61. За сравнение през 2011 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 70 млади хора, а през 2001 г. от 124.

Това отношение е най-благоприятно в областите Сливен (79), Варна (71) и София (столица) (70). В две области коефициентът на демографско заместване е под 50 – Смолян (41) и Кърджали (46). Конкретно за Сливен е любопитно да публикуват разрезите по образование и етническа принадлежност на населението, защото подозирам, че вливащите се на пазара на труда няма да могат да отговорят на изискванията му за ценз и умения.

Провалът на българските политики

Без да навлизаме в детайли, но данните показват поне няколко провала в българските политики.

Първата е по отношение на демографско развитие/политика (за което имаме и разписана Стратегия с хоризонт до 2030 година). В нея поставената основна стратегическа цел (през периода 2012-2030 г.) е „забавяне темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения.“

Стратегията за демографско развитие поставя и следните 5 приоритета:

1. Забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението;
2. Преодоляване на негативните последици от остаряването на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал;
3. Постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи;
4. Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата;
5. Адаптиране и синхронизиране на нормативната база с обществените потребности за балансирано демографско развитие на населението и развитието на качеството на човешкия капитал.

Видно от данните по приоритет 1 прогрес няма. Напротив, данните се влошават.

Втората е политиката на здравеопазването, което отново има пряка връзка с демографските процеси. Липсата на адекватни програми за превантивни изследвания, скрийнинг за най-разпространените болести, наложилото се доплащане за изследвания и лечение, водят до късно откриване на редица заболявания (когато може вече да е късно). Всичко това, наред с отлива на млади лекари в чужбина (което е пряк резултат от провала на предходната политика), спомогна ковид вируса да мине през нашата страна като товарен влак през купа сено. Но и без него страната ни редовно оглавява класации за най-висока смъртност в ЕС по сърдечно-съдови и онкологични заболявания (повече подробности може да прочетете в Здравния профил на страната за 2019 година тук (в pdf). Ниската средна продължителност на живота, особено при мъжете у нас, оставя редица вдовици с по-ниски пенсии по ред причини (по-ниско възнаграждение, по-нисък стаж следствие на отглеждането на дете и т.н.).

Застаряващото население от своя страна оказва неимоверна тежест върху бюджетните разходи, като те са около 10% от БВП* на страната ни всяка година.

Третата е политиката за децентрализация. По тази тема мога да пиша много, но тук обобщено само ще маркирам отново резултатите от Преброяване 2021. Община Трекляно 434 души (!). В обществения сектор са заети около 86% от всички работещи в нея, т.е. хората работят предимно в Общинската администрация и местното училище. Или иначе казано, Общината е най-големият работодател в Трекляно. В подобна ситуации са значителен дял от Българските общини. Това логично повдига въпросът необходимо ли е да съществуват общини само, за да може местната администрация да създава работни места – кметове, секретари, кметски наместници, шофьори и т.н., или е по-добре те да бъдат част от по-голяма община и да се оставят само административните дейности?

Докато политиката за децентрализация се схваща само като финансова такава, защото е много добра инициативата 2% в твоята община, но не смятам, че тя би променила значително ситуацията в подобен тип общини, още повече да подобри живота на населението в нея.

Четвъртата е политиката за регионално развитие, доколкото често тя бива разглеждана от политическия елит отделно от тази по децентрализация. Ако се приеме, че стремежът на тази ни политика е „полицентричното развитие“ на българските райони, както е записано в редица стратегически документи, то тази политика отново няма резултат (ако изобщо има целенасочени действия по нея). Виждаме, че Северозападна България продължава да обезлюдява с бързи темпове, но вече по този път тръгват и области като Габрово, които са били сърцето на българската икономика само преди около 100 години. (Как Северозападът пропусна своя шанс и този програмен период, може да прочетете тук.)

Всъщност от години политиката е по моноцентрично развитие (към София) или с известни компромиси към няколко центъра – столицата, Пловдив, Варна, Стара Загора, Бургас и донякъде района на Кърджали. Същата тази политика по регионално развитие „задушава“ развитието на Пловдив с липсата на територии, което го превръща в най-гъсто населения град, с най-лошата зелена система и съответно незадоволително качество на живот за неговите обитатели.

Подозирам, че данните от Преброяване 2021 ще покажат и провал в икономическата политика. Защото видно от досегашните данни работната сила намалява, в същото време икономически неактивните лица се увеличават, а безработицата въпреки икономическата ситуация в момента, продължава да е на рекордно ниски, нездравословни нива. И като изключим IT-сектора и още няколко „бели лястовици“ в българската икономика, то тя продължава да произвежда продукти и услуги с ниска добавена стойност. А самото локализиране на големите производства е силно неравномерно, което подсилва процесите на обезлюдяване.

Ето, затова казвах, че резултатите от Преброяване 2021 са много по-важни от моментните на поредните избори. Защото за времето между двете преброявания страната ни беше управлявана от 8 правителства (4 редовни и 4 служебни) с противоречиви политики (или липса на такива), рядко имаше приемственост между тях, а резултатите ги отчетохме миналата година.

Дали Преброяване 2031 ще покаже по-цветна картина, или задълбочаване на сивите нюанси… Предполагам, че зависи от всички нас и нашите избраници да ни представляват.

Докладът за окончателните данните от Преброяването на населението може да разгледате от официалния сайт. А данните постепенно ще се публикуват в системата Инфостат на този адрес: infostat.nsi.bg, в която може да правите най-различни справки.

* БВП – брутният вътрешен продукт представлява съвкупността от произведените стоки в една територия за определен период от време, измерен в пари.

Основно изображение: НСИ