От много дълго време се говори, пише и обяснява как Северозападна България е най-бедният регион в страната и в Европа. Ние си го знаем, Европа го знае, живеещите там го усещат. По-запознати с темата дори цитират конкретни социално-икономически показатели, с които да подплатят горния извод. На думи всички у нас са съгласни, че регионът има нужда от целенасочена подкрепа за инвестиции, които, ако не да обърнат, то поне да задържат влошаващите се икономическа, социална и демографска ситуация в него.
През 2015 година от Министерството на регионалното развитие и благоустройството дори беше приета Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони. Тя беше изготвена от екип на Националния център за териториално развитие ЕАД, чийто принципал е самото Министерство. В нея има предвидени редица мерки, дейности и конкретни проекти (предимно свързани с транспортната инфраструктура), които трябваше да се случат до 2020 г. и отвъд, основно със средства от републиканския бюджет. За съжаление тази стратегия остана само в чекмеджетата на МРРБ и в интернет-архивите му (линк към сайта на МРРБ: https://www.mrrb.bg/ и линк към сайта на Портала за обществени консултации към Министерски съвет: https://www.strategy.bg/). Не съм убеден, че новите управляващи също са наясно с нея, а от там могат да се извлекат поне няколко идеи (подсказвам: конкретни пътища).
В опитите за подкрепа на района единствено преди няколко години започнаха да се дават допълнителен брой точки на кандидатстващи субекти по различните програми, финансирани с европейски средства. Доколко това имаше положителен ефект, само времето ще покаже, но доста юридически лица се регистрираха там, за да имат по-голям шанс за одобрение на проектите им. В същото време така и не се направи специален фонд или нарочно финансиране за района. Държавата така и не финансира целенасочено региона, а за живеещите там останаха надеждите поне една магистрала да имат.
Това можеше да се промени в настоящия програмен период (2021-2027 г.), ако далновидно изпълнителната власт се беше възползвала от възможността, която дава Регламент 1060 от 24.06.2021 година за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика или така наречения „общ регламент“. С него най-общо казано се определят финансовите правила за почти всички фондове на ЕС.
В него, в главата, посветена на териториалното развитие и конкретно в чл. 28 „Интегрирано териториално развитие“, се дава възможност последното да се прави чрез стратегии за териториално или местно развитие в някоя от следните форми:
- чрез интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) (които в България ще бъдат част от Програмата за развитие на регионите (ПРР));
- чрез водено от общностите местно развитие (ВОМР) (подход прилаган за „селските райони“ чрез Програмата за развитие на селските райони); или
- чрез друг териториален инструмент за подкрепа на инициативи, разработени от държавата членка.
Ето тук, според мен, Северозападът изпусна своя шанс, защото на базата на Регламента, както и при едно далновидно програмиране за периода 2021-2027 г. от фондовете на ЕС можеха да се отделят целеви средства единствено и само за развитието на региона, които да нямат нищо общо с предвиденото в ПРР разделение на 6 региона, чрез което всъщност общата сума за региона е завишена само с 2-3% спрямо останалите региони. Към момента разчетите показват 19% от общия ресурс на ПРР 2021-2027, с което е наивно да смятаме, че нещо ще се промени в региона.
Прилагането на една силна инвестиционна програма в района би била лесна за защита пред европейските институции и си мисля, че дори щеше да бъде насърчавана и давана за пример (ако е изготвена качествено). А комбинацията от ВОМР и ИТИ, чрез специализирана програма за Северозапада, щеше да даде доста по-голям шанс за развитие на района.
А дали прилагането на ИТИ-та ще доведат до съживяване на региона, само времето ще покаже. Аз обаче оставам скептичен.
1 коментар за “Развитието на Северозапада отново пропусна своя шанс”