На 6 януари от Националния статистически институт (НСИ) на нарочна пресконференция изнесоха някои предварителни данни от Преброяването през 2021 година.

Лайтмотивът беше, че населението на България е 6,5 млн души, т.е. спрямо предишното преброяване през 2011 година населението е намаляло с 11% или 844 000 души. Въпреки че в официалната публикация се споменава, че в София населението се е увеличило, докато в останалите области на страната то намалява, като „най-значително е намалението в областите Видин, Добрич и Монтана, които са загубили около една четвърт от населението си, най-малко е в Пловдив, Варна и София област“, тази информация някак си беше „спестена“ от медийните публикации и репортажи, отразили събитието.

А може би това беше най-важната информация от изнесените данни. Тя е и най-тревожната, защото показва, че населението по области намалява с много по-големи темпове от цитираната обща стойност. Всъщност стойността от 11% е силно подвеждаща (дори оптимистична), просто защото единствено София има ръст от 14,7% и тук неизбежно в съзнанието ми изниква аналогията с вица, че едни ядат пиле, други – зеле. Средно аритметично всички ядем пиле със зеле. За съжаление, едва ли хората живеещи в обезлюдяващите райони ще им е до смях в близко бъдеще.

Накратко: изключвайки София, темповете на намаляване на населението в останалата част на страната са плашещо големи – близо и над 1/5!

Столицата ни буквално изсмуква населението от останалите области в страната.

Всичко това за 10 години управление, милиарди евро, усвоени от ЕС за провеждане на политики за сближаване и декларации за полицентрично развитие на страната (заложено в Националната концепция за пространствено развитие и потвърдено в нейната актуализация през 2019 г.) и прочие.

Всъщност постигнатите резултати са точно обратните – силна концентрация на ресурс, хора и възможности в столицата, обричайки цели региони единствено на съществуване без голяма перспектива за развитие.

Негативите от тази картина са много и започвам да си мисля, че скоро ще достигнем до точка, в която процесите ще бъдат необратими. Държа да отбележа, че това не е непременно лошо. Например, Република Гърция при общо население от над 10,7 млн. души, 3,2 млн. от тях живеят в Атина. В Австрия при население от 8,9 млн. души, във Виена живеят – 1,9 млн. души. Но в тези държави политиките са структурирани по съвсем различен начин.

Част от негативните черти ще бъдат посочени в следващите редове.

Първо, обезлюдяването. Това е непосредственият ефект от лошите демографски показатели и фокусирането на инвестициите в столицата. Последното води до по-добър живот в София, съответно повече хора искат да живеят тук, съответно са необходими още повече инвестиции и ефектът на „снежната топка“ придобива катастрофални размери. Накрая в останалата част от страната може да се окаже, че ще имаме местни администрации, които няма кого да „администрират“ – да предоставят услуги. Това повдига отново въпроса дали 265 общини са необходими на страната ни?

Второ, ще очаквам с интерес публикуването на официалните (или поне предварителните) данни за трудоспособното население, защото подозирам, че там различията ще се още по-големи. Тъй като София привлича основно млади хора (студенти, които след следването си остават да се реализират в града), семейства, търсещи по-добър живот за себе си и своите наследници, висококвалифицирани кадри, необходими в най-различни индустрии, имащи седалище/офис в града. Едва ли са много пенсионерите или по-възрастните хора, които са решили да се преместят в София. Това води до оставането на предимно възрастни хора, слабо образовани или необразовани в останалите части на страната. Тези хора ще натоварят силно социалната система – част от тях ще вземат пенсии, други обезщетения за безработица и други социални помощи. По-ниско квалифицираните хора ще са изправени пред трудности за намиране на работа. 

Трето, горните процеси логично водят до общо намаляване на трудовия потенциал на конкретния регион. Това ще постави на изпитание развитието най-вече на индустрията в някои общини и области, тъй като недостигът на кадри ще доведе до по-голяма конкуренция. Отчасти това е положително, защото според икономическите теории следва да доведе до повишаване на възнагражденията в опит да се задържат можещите работници и служители. Но в същото време част от производствата просто ще напуснат региона. Това важи с голяма сила при дейностите с ниска добавена стойност – производство на части за машини или за автомобилната индустрия, текстилната промишленост и други подобни. В някакъв момент на компаниите ще им е по-изгодно да изнесат производството си в друг регион в страната (ако има къде) или просто да се изнесат в друга страна с по-голям трудов потенциал и евентуално по-ниски разходи за труд. Възможно е това да бъде и Северна Македония след приемането ѝ в ЕС.

Историята показва, че изтеглянето на голям инвеститор от по-малките региони е пагубно за местната икономика – безработицата рязко се увеличава, потреблението спада, необходима са допълнителни средства за изплащане на социални помощи, по-младите и адаптивни хора се местят в икономически по-перспективен регион. Последното засилва още повече демографската криза на микрониво.

Всъщност показаната карта е много ясен сигнал, че са необходими спешни и неотложни реформи по отношение на политиката, свързана с регионалното развитие, както и по-ефикасно изразходване на средствата от европейските фондове в тази сфера. Не на последно място следва отново да бъде повдигнат въпроса за административно-териториалното деление у нас и дали 265 общини не са прекалено много. И, ако техният брой бъде намален и придружен с фискална децентрализация, както от много време апелират от общините, а кампанията за данъчна децентрализация в България на Института за пазарна икономика – „2% в твоята община“ е последователна и аргументирана в това отношение, може би ситуацията има шанс да се подобри.

Едно, обаче е ясно. Ако сегашната политика се запази, през следващите години е напълно вероятно населението да бъде концентрирано в София, а няколко по-големи града като Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново да предлагат просто поносими условия за живот в сравнение със столицата.*

А редица населени места ще бъдат обезлюдени и трайно заличени от картата на България, а част от общините ще имат население по-малко от средно голямо село.

* Стара Загора умишлено не присъства в този списък, защото в тази област все още не е категорично ясно каква е политиката, свързана със затварянето на мините и ТЕЦ – дали ще бъде използван, или изпуснат шанс, дано скоро разберем.