Първоначално заглавието на тази публикация беше „Прогнози, които се сбъдват“, защото през 2015 година публикувах статията „Демографско състояние на общините в България и ефекти от това“, в която направих демографски прогнози за развитието на населението на общините в страната и потенциалните ефекти от това. Прогнозите тогава бяха направени на базата на екстраполация на средногодишния темп на растеж на населението с всички негови несъвършенства при прилагането му на малка територия, каквато са общините.

Днес, близо 7 години по-късно, реших да проверя дали прогнозите за населението са били точни и да отговоря на следните въпроси:

1. Колко са станали общините в България с население под 6000 души (което е долният праг за формиране на една община според Закона за административно-териториалното устройство на Р България)?
2. Каква част от населението на страната живее в тях?
3. Къде са концентрирани тези общини?
4. Съществуват ли общини които са били под прага от 6000 души, а в последствие са го преминали?

Следва да се кажа, че когато бяха направени прогнозите за населението община Сърница все още не съществуваше и тя беше част от община Велинград.

В гореспоменатата статия бях прогнозирал, че през 2015 година общините с население под 6000 души ще бъдат 69 броя (с общо население от 266 596 д.), докато през 2020 година ще достигнат 83 броя. (с общи население от 300 899 д.).

Какво показват фактите?

През 2015 година наистина общините с население под 6000 души са били 69 броя, докато населението им е 270 934 д. (при прогноза 266 596 д.). Предвид това, че прогнозата беше направена, използвайки данни до 2011 година, логично тя беше и доста точна. През 2015 г. броят на общините в България с население под 6000 души е точно 69, като в тях са живели малко над 270 хил. души, което е малко повече от 4000 души спрямо прогнозата. В този период в тези общини е живеело 3,79% (при прогноза от 4,05%) от населението на страната.

За 2020 година, поради несъвършенствата на модела на екстраполацията, ефектите от зараждащата се световна жилищна, а впоследствие и икономическа криза и първоначалните ефекти от ковид пандемията, които няма как да се предвидят, прогнозата се различава значително с реалността. Когато тя беше направена се очертаваше през 2020 година общините с население под 6000 души да бъдат 83 броя. Реално броят им е 74 според данните за населението на НСИ. Също така в тях живеят 279 632 души при прогноза те да бъдат 300 899 души. Въпреки това процентът на живеещите в тези населени места е малко над 4% от цялото население на страната. А реално за периода 2011-2020 общините с население под 6000 души са се увеличили с 13 броя.

Показател/ Година	2001	2011	2015*	2020*	2015 (реално)	2020 (реално)
Брой общини с население до 6000 д.	43	61	69	83	69	74
Дял на общините с население до 6000 д.	16%	23%	26%	31%	26%	28%
Население в общини с до 6000 д.	164541	234620	266596	300899	270934	279632
Дял на населението в общини с до 6000 д.	2,08%	3,19%	4,05%	4,33%	3,79%	4,04%

Забележка: в колоните със * (звездичка) са отбелязани прогнозните стойности, направени през 2014 г.

Къде са концентрирани малките общини?

Общините с най-малък брой население са предимно погранични, съсредоточени предимно по западната ни граница със Сърбия и Северна Македония. Всъщност само 3 от всички западно погранични общини имат население, което е над 6000 души и това са Кюстендил, Петрич и Благоевград. Друг клъстер на общини с по-малко население е формиран в района на Софийската котловина на север на столицата, което най-вероятно се дължи на това, че столицата привлича обитателите им. Въпреки че и в другите райони има общини под 6000 д. определено в Северозападна и Западна България те са най-много.

Динамиката на процеса

В обхвата на изследването (2001-2020 година) може да се кажа, че с най-бързи темпове са се появявали общини с население под 6000 души в периода 2001-2011 г. Те са се увеличили с 18 броя. Четири години по-късно към тази група се присъединяват още 8 общини, а за последния период (2015-2020) – още 5. Колкото и да не съм привърженик на усредняването, за 20 години средно на всеки 2 години три общини в България преминават под чертата от 6000 души.

Подробно динамиката за всяка година може да видите в публикуваното по-долу видео на процеса. В него може да видите и колко от общините намаляват и населението им пада под границата от 10 000 души и потенциално в следващите години могат да достигнат границата от 6000 д.

Има ли общини, които са се възстановили от обезлюдяването си?

За периода 2001-2020 година само 3 общини са успели да си възстановят населението и отново да преминат прага от 6000 души. Това са общините Минерални бани, Приморско и Стамболово.

Първата през 2001 година има население от 6838 души, които до 2011 година се „стопяват“ до 5814, но през 2015 година населението отново е над 6000 и по-точно 6413, достигайки 6461 през 2020 година.

Втората (Приморско) има малко по-различна история. През 2001 година в нея са се преброили 4079 души, които постоянно се увеличават през годините и към 2015 година са вече 6311 души. Данните за 2020 показват известно намаление на населението до 6295 души, но е достатъчно общината да бъде над прага.

Последната община (Стамболово) от своя страна, през годините, показва устойчиво ниво на своето население – около 5800 души. Но през 2020 година в нея са регистрирани 6142 жители.

Въпроси породени от обезлюдяването на общините

В немалка част от общините Общинските администрации са най-големият работодател на територията ѝ. Това отчасти се потвърждава от дела на наетите в публичния сектор, който е публикуван на страницата 265 истории за икономика: https://265obshtini.bg/map/150

Следва да се направи уговорката, че публичният сектор не е само местната администрация, но в по-малките общините тя все пак е значителен дял.

Това повдига въпроса доколко е необходимо съществуването на толкова много администрации, които обслужват прекалено малък кръг хора. Разбира се, повдига се и въпросът доколкото съответните администрации имат капацитет да се справят с всички дейности, които са им вменени по закон. От друга страна в България се наблюдават и парадокси – общини, съставени само от 1 населено място (дори и село) и други, които нямат самостоятелен център, а администрацията им се намира в близкия град.

Да, общинските администрации следва да са максимално близо до хората и да предоставят качествени услуги, но дали имат ресурса и капацитета за това? Може би е време отново да се повдигне въпроса за обособяване на второ (регионално) ниво на самоуправление, което да бъде натоварено с отговорностите за предоставяне на част от публичните услуги на населението, докато общинските администрации се грижат само за непосредственото обслужване на населението им – колкото и малко да е то.

Видео: динамика на населението на Българските общини в периода 2000-2020 година