Това е втората публикация от серията за административно-териториалното устройство у нас и нивата на самоуправление. В първата част разказах за нивата на управление според действащите конституции през годините. Тази част е фокусирана върху административно-териториалното устройство (АТУ) в най-новата ни история. По-долу нагледно е показано какви промени претърпява административната карта на България през годините. През 25.11.1887 г., непосредствено след Освобождението в България се извършва реформа в АТУ. Създават се 26 окръзи, включващи 84 околии. Обособяват се и 75 общини и 7 независими такива. През 1901 г. се осъществява следващата по значимост административно-териториална реформа чрез обнародването на нов Закон за административното деление…Continue reading История на административно-териториалното устройство от Освобождението до днес
Категория: Градът
История на административно-териториалното деление и нивата на самоуправление у нас
Последните няколко месеца отново в публичното пространства се прокрадва идеята за административно-териториална реформа у нас. В същото време подобни заявки вече има разписани в коалиционното споразумение между четирите партии и коалиции в 47-ото Народното събрание – Продължаваме Промяната, БСП за България, Има такъв народ и Демократична България – обединение. Подобна заявка беше давана още през 2016 година от тогавашния Министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Само че акцентът в него беше поставен върху областите и регионите за планиране от ниво 2 (NUTS 2). В дебатите, доколкото ги имаше, никой не събра смелост дори да намекне, че може би…Continue reading История на административно-териториалното деление и нивата на самоуправление у нас
Демографско състояние на общините в България през 2020
Първоначално заглавието на тази публикация беше „Прогнози, които се сбъдват“, защото през 2015 година публикувах статията „Демографско състояние на общините в България и ефекти от това“, в която направих демографски прогнози за развитието на населението на общините в страната и потенциалните ефекти от това. Прогнозите тогава бяха направени на базата на екстраполация на средногодишния темп на растеж на населението с всички негови несъвършенства при прилагането му на малка територия, каквато са общините. Днес, близо 7 години по-късно, реших да проверя дали прогнозите за населението са били точни и да отговоря на следните въпроси: Колко са станали общините в България с…Continue reading Демографско състояние на общините в България през 2020
София изсмуква населението от останалите области в страната
На 6 януари от Националния статистически институт (НСИ) на нарочна пресконференция изнесоха някои предварителни данни от Преброяването през 2021 година. Лайтмотивът беше, че населението на България е 6,5 млн души, т.е. спрямо предишното преброяване през 2011 година населението е намаляло с 11% или 844 000 души. Въпреки че в официалната публикация се споменава, че в София населението се е увеличило, докато в останалите области на страната то намалява, като „най-значително е намалението в областите Видин, Добрич и Монтана, които са загубили около една четвърт от населението си, най-малко е в Пловдив, Варна и София област“, тази информация някак си беше…Continue reading София изсмуква населението от останалите области в страната
Развитието на Северозапада отново пропусна своя шанс
От много дълго време се говори, пише и обяснява как Северозападна България е най-бедният регион в страната и в Европа. Ние си го знаем, Европа го знае, живеещите там го усещат. По-запознати с темата дори цитират конкретни социално-икономически показатели, с които да подплатят горния извод. На думи всички у нас са съгласни, че регионът има нужда от целенасочена подкрепа за инвестиции, които, ако не да обърнат, то поне да задържат влошаващите се икономическа, социална и демографска ситуация в него. През 2015 година от Министерството на регионалното развитие и благоустройството дори беше приета Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на…Continue reading Развитието на Северозапада отново пропусна своя шанс
Световен ден на урбанизма (градското планиране)
Днес (8-ми ноември) за 79-та година поред се празнува Световния ден на урбанизма (известен още като World Town Planning Day) в повече от 30 страни. Това е специален ден, който акцентира върху промотиране ролята в урбаниста в създаването на жизнени общности. Денят се отбелязва от 1949 година, когато проф. Карлос Мария дела Паолера (Carlos Maria della Paolera) от Университета на Буенос Айрес (University of Buenos Aires), за да повиши обществения и професионалния интерес към планирането, както на местно ниво, така и в чужбина. Различни професионални организации организират редица събития – конференции, пленери, уоркшопи и т.н. В повечето случаи всички те…Continue reading Световен ден на урбанизма (градското планиране)