На днешната дата (11 декември) официално се отбелязва Световният ден на тангото. Празникът се заражда в родината на тангото – Аржентина. Първоначално започва като отбелязване рождените дни на Карлос Гардел (Carlos Gardel) и Хулио де Каро. Първият е обявен за „кралят на тангото“, певец, музикант, актьор. Вторият е един от най-известните музиканти и лидери на оркестри. Всъщност връзката между празниците на двамата става малко случайно. Техен общ познат Бен Молар (Ben Molar), който е поет, отбелязва това. През 1965 г. той предлага на Секретаря на културата в Буенос Айерес този ден да бъде обявен за празник на тангото. Първоначално местната власт не се съгласява и отнема 11 години, докато предложението стане реалност. А днес 11 декември е разпознат по целия свят като Световен ден на тангото (предимно аржентинското, а не европейското, което се танцува на състезания по спортни танци).
Около празника се организира един от най-големите и известни фестивали за аржентинско танго, посветен изцяло на магията, страстта и движенията в този танц. А чувствата, които се пресъздават с него са много и различни – гняв, страст, завист, омраза, съперничество. Ако не сте гледали сцената от мюзикъла „Мулен Руж“, направете го – там ги има всичките. А за улеснение ето го и видеото.

Сама дума „танго“ се появява много по-рано от едноименния танци. С нея е било наричано събрание на жителите на Канарските острови. Местните се събирали да танцуват и свирят на барабани, които също били наричани „танго“. През 19 век танцът се заражда в Аржентина и както доста други танци произхожда от бедните квартали. Той съчетава в себе си традициите на испанското фламенко, кубинската хабанера (habanera), полската мазурка и германския валс. Благодарение на киноиндустрията тангото става популярно по целия свят и в последните години има не малко филми на тази тема. Част от тях може да видите в списъците с танцувални филми тук и тук.

А, ако искате да опитате да танцувате, в София има няколко много добри школо по аржентинско танго. Възползвайте се.