Преди 3 години, когато в един есенен ден чух на живо обявлението, че Пловдив е избран за европейска столицата на културата през 2019 година, извиках от радост в стая пълна с хора, които следваше да модерирам. Надълго и нашироко след това дискутирахме, че Пловдив е изключително подходящ град за тази титла, защото има какво да предложи и получава невероятни шанс да фокусиране различни дейности, извън София, които да доведат достатъчно много туристи. Дори местния патриотизъм на хората около мен, родом от градове-конкуренти на Пловдив ме поздравиха и споделяха радостта си.
Днес, у страничния човек остава убеждението, че реализацията на проекта и всичко описано в книгата за кандидатстване много закъснява. Изгоряха част от тютюневите складове, оказа се че правителството няма административно-законови механизми да подкрепи финансово община Пловдив, смяната на ядрото на екипа, работещ по кандидатстването на Пловдив и още много други събития.
Така почти една година преди Пловдив официално да влезне в ролята си на „столица“ се представи нова идентичност. Кому беше нужна тя не стана ясно. Никъде в медиите (или извън тях) не се говореше, че е необходима нова идентичност. Посланието на проекта беше „Заедно“ („Together“, на англ. ез.), което беше на всеки рекламен артикул – фланелки, бланки, банери, презентации и т.н. Дори надписът е поставен в центъра на града и беше подменян 3 пъти, за да може да издържа на натоварването, на което е подложен от хората, снимащи се около/върху него. Някак си това не беше лого, но хората го приеха.
Новата идентичност включва лого (картинката на публикацията), което, според авторите му, би трябвало да отразява всички дадености в града. За да докажат това са използвани снимки от различни места, видеа и внимателно подбрани думи. Всичко за новата идентичност може да прочетете в официалния сайт на Пловдив 2019. Авторите на логото са пловдивското студио „Пункт“, които са изготвяли още идентичността на „Нощта на галериите и музеите“ през 2012, 2015 и 2016 година и One Architecture Week 2015 и 2016 г. Техните реализирани проекти може да видите в профила им в Behance.
За да не ме упрекнете в черногледство или омраза („хейт“), искам първо да изясня, че логото има своите достойнства като такова. Привърженик съм на простите неща, когато става въпрос за фирмен знак, лого и други подобни. Вдъхновението или поне доказателствата за такова на авторите е поразително. Клипчетата само го показват. Но пък може би логичния въпрос е дали това вдъхновение е на авторите на логото или на екипа работил по клиповете? Също така в над 20 страници се обяснява защо е това логото… Тук само ще цитирам едно изказване от Фейсбук: „ако на творец му се наложи да обяснява произведението си, значи работата е загубена“. Сигурно е страхотно лого от професионална гледна точка, но поради това ще го разберат не повече от 1% от виделите го.
Сега по същество. Логото не ми харесва, като идентичност за проекта. Считам, че то не отразява по никакъв начин концепцията за „заедно“. Освен това изключително много натоварва погледа, когато го гледа човек. Малко ми прилича на онези цветни картинки, които ако ги гледаш по-дълго започва да ти се струва, че се движат.
Дългите обяснения на авторите не знам дали ще достигнат до широката публика (още повече международната такава). Защото те, както и аз, ще виждаме 7 линии. Италианец сигурно ще припознае Колизейма, грък – римски стадион, германец – Бранденбургската врата, французин – някой творец и т.н. Логото реално е универсално, може да бъде приложено за почти всеки град, който не строен след 1945 година.
Чисто символно, за мен 7 успоредни линии, които не се пресичат не символизират „заедно“, а точно обратното – всеки си върви по пътя, независимо от другия. Цветово, също смятам, че черно-белият вариант не е най-удачният за лого. Да, от дизайнерска гледна точка едно лого трябва да седи добре монохромно. Но лично за мен черно-белите лога предават съвсем друг вид послание, защото те са стерилни, а в някакъв смисъл и неутрални. Поради тази причина ми е трудно да се сетя за подобно лого на кампания или събитие. А вие? В повечето случаи това, което съм виждал е цветно, защото лафът „луд на шарено се радва“ не е случаен.
Похвално е, че авторите са опитали да обобщят всичките дадености в града, но вместо това трябваше да се фокусират върху посланията на проекта и вече наложения слоган „заедно“. В случая, логото би следвало да отразява първото – слогана. Може би са се подвели по мисълта, че правят глобална идентичност на Пловдив, а не логото на проекта? Но дори и така да е, Пловдив не е само култура и сгради. Пловдив е тепетата, Пловдив е р. Марица, Пловдив е хората. Пловдив е духът, който създава у посетителите му… Пловдив ще съществува и след 2019 година, а логото никой няма да го помни (надявам се) след 5 години. Мнението ми е, че логото трябва да подсказва, че всичко правим заедно (нещо, с което сме грабнали журито при оценката), а не толкова за самия град. Него ще го рекламират всички проекти, случващи се в рамките на ангажиментите ни като културна столица.
Относно процеса на разработването му и доколкото най-вероятно са похарчени публични пари за изготвянето на лого. Никъде в пространството не се е споменало за конкурс за идентичност. Освен това, масовата практика при изготвянето на подобно съдържание е да се представят 3 концептуални решения и след това да се пристъпи към детайлизиране на финалното лого.
Допълнително тъмна сянка върху разработването на логото хвърля и твърдението, че идеята му е на бивш член на екипа, като сегашното просто е стилизирано повече. Може да видите презентацията му тук.
Не случайно и администраторите на страницата „Plovdiv / Пловдив в снимки“ пуснаха за кратко различни интерпретации на логото, като знак на протест, че всичко се е случило по непрозрачен начин. Снимките бяха достъпни само за около 24 часа, но предизвикаха лавина от коментари. А вие може да ги видите в галерията. Спестил съм едната, на която беше направена препратка към фалос.