На 26 октомври 2026 г. Съветът на Европейския съюз постигна съгласие по частичната си преговорна позиция относно бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028–2034 г. Решението представлява важна стъпка в подготовката на следващия програмен период и създава основа за продължаване на законодателните преговори с Европейския парламент.

За развитието на селските райони и бъдещето на подхода LEADER/ВОМР обаче остават редица въпроси. Най-същественият от тях е свързан с финансовата рамка и реалната роля, която местните инициативни групи ще могат да изпълняват след 2027 г.

Постигнатото съгласие е важно, но не бива да се разглежда като окончателно решение за бъдещата европейска политика за местно развитие.

Какво договори Съветът на ЕС?

Според официалното съобщение на Съвета от 26 октомври държавите членки са постигнали съгласие по частична преговорна позиция относно регламента, определящ условията за прилагане на ОСП след 2027 г.

Основната цел е да се създаде по-опростена и гъвкава рамка, която да запази общите европейски принципи, но същевременно да предостави повече възможности на държавите членки да адаптират интервенциите към националните и регионалните особености.

Сред основните направления са по-целенасоченото подпомагане на активните земеделски стопани, насърчаването на младите фермери, опазването на околната среда и подобряването на механизмите за управление на риска.

Съветът подкрепя и продължаването на инициативи за развитие на селските райони, включително диверсификация на икономическите дейности, агротуризъм, иновации и цифровизация.

Важно е да се подчертае, че става дума за преговорна позиция на Съвета, а не за окончателно приет регламент. Предстоят преговори с Европейския парламент, а финансовите въпроси ще бъдат решавани в рамките на общото споразумение за Многогодишната финансова рамка.

Новата архитектура на финансирането остава ключова

Една от най-съществените промени в предложената европейска рамка е свързана с начина, по който ще бъдат организирани и управлявани средствата след 2027 г.

Предвижда се значителна част от европейското финансиране да бъде обединена в национални и регионални планове за партньорство. Това би заменило досегашната система от отделни програми и фондове с по-интегриран модел за планиране и изпълнение.

В рамките на ОСП се предлага преминаване отвъд традиционната двустълбова структура, при която директните плащания и развитието на селските райони се финансират чрез два отделни земеделски фонда.

Тази промяна има значение и за LEADER, защото поставя местното развитие в по-широка система от европейски политики.

В предишния ми анализ за LEADER след 2027 г. разгледах възможността подходът постепенно да премине от многофондово към по-съдържателно многосекторно развитие. Идеята е местните стратегии да не бъдат ограничавани единствено от логиката на отделните фондове, а да могат да отговарят на комплексните потребности на териториите.

Новото решение на Съвета не променя съществено тази перспектива. То обаче придвижва напред преговорите по една от основните политики, които ще бъдат включени в бъдещата система.

LEADER остава част от дебата, но финансовите гаранции все още липсват

В съобщението на Съвета се посочва, че Европейската комисия е предложила около 300 млрд. евро да бъдат защитени за подпомагане на земеделските доходи и кризисни мерки. Предвижда се и допълнително финансиране чрез националните и регионалните планове за партньорство за иновации, развитие на селските райони и други интервенции.

Това обаче не означава, че посочените средства представляват бюджет за LEADER.

Необходимо е да се прави разграничение между общия финансов ресурс за ОСП, средствата за земеделските производители и финансирането на интегрирани местни инициативи.

През настоящия програмен период за LEADER е предвиден минимален финансов ресурс от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В първоначалното предложение на Европейската комисия за следващия период липсва аналогична гаранция.

Приетата на 26 октомври частична позиция не решава този въпрос, тъй като финансовите и хоризонталните разпоредби остават извън нейния обхват.

Следователно все още не може да се направи окончателен извод какъв финансов ресурс ще бъде осигурен за LEADER през периода 2028–2034 г.

Точно тук ще бъде един от най-важните въпроси в следващите етапи на преговорите.

От европейските правила към националните решения

Бъдещето на LEADER няма да зависи единствено от окончателните европейски регламенти. Съществено значение ще има и начинът, по който държавите членки ще разработят своите национални и регионални планове за партньорство.

Това е и един от основните акценти в публикацията на ELARD от 13 октомври 2026 г.

Европейската асоциация за развитие на селските райони предупреждава, че съществува риск новата финансова архитектура да възпроизведе досегашното разделение между отделните политики, вместо да създаде реални възможности за интегрирано местно развитие.

Според организацията местните инициативни групи и техните представителни мрежи трябва да бъдат включени още при определянето на приоритетите на бъдещите планове.

Този въпрос има особено значение за България.

Ако участието на местните партньорства започне едва след определянето на националните приоритети и разпределението на средствата, възможностите им да влияят върху бъдещата политика ще бъдат силно ограничени.

В такъв случай LEADER би могъл отново да бъде разглеждан предимно като инструмент за финансиране на малки местни проекти, а не като механизъм за интегрирано териториално развитие.

Каква роля могат да имат местните инициативни групи?

През последните десетилетия LEADER създаде мрежа от местни партньорства, които обединяват представители на публичния сектор, бизнеса и гражданското общество.

Тяхната роля обаче не се изчерпва с управлението на финансов ресурс и подбора на проектни предложения.

Местните инициативни групи разполагат с познания за териториите, върху които работят, поддържат връзки между различни заинтересовани страни и могат да съдействат за формулирането на приоритети, съобразени с реалните местни потребности.

Това придобива още по-голямо значение на фона на демографските и социално-икономическите предизвикателства пред европейските селски райони.

На 26 октомври Европейският комитет на регионите организира във Флоренция диалог, посветен на т.нар. Right to Stay, или правото на хората да останат и да изграждат бъдещето си в териториите, в които живеят.

Инициативата поставя акцент върху достъпа до качествени работни места, обществени услуги, жилища, инфраструктура и възможности за младите хора.

В този контекст LEADER би могъл да изпълнява важна допълваща роля, като свързва европейските и националните политики с конкретните потребности на местните общности.

За да се реализира този потенциал обаче, местните инициативни групи трябва да разполагат не само с финансов ресурс, но и с достатъчно правомощия, административен капацитет и възможности за реално участие във вземането на решения.

Какво следва за България?

Според мен най-важният въпрос за България вече не е единствено дали LEADER ще бъде запазен след 2027 г. По-съществено е каква роля ще му бъде отредена в бъдещата национална политика за развитие.

Тук могат да бъдат очертани няколко основни приоритета.

На първо място е необходимо местните инициативни групи и техните представителни организации да бъдат включени достатъчно рано в подготовката на националния и регионалния план за партньорство.

На второ място следва да се търси по-добра връзка между стратегиите за местно развитие и останалите инструменти на регионалната политика. Това включва както плановете за интегрирано развитие на общините, така и стратегическите документи на регионално ниво.

На трето място е необходимо да се обърне по-сериозно внимание на резултатите от прилагането на LEADER. Успехът на подхода не трябва да се измерва единствено чрез броя на финансираните проекти или усвоените средства, а и чрез реалния им принос за развитието на териториите.

Подобна оценка би позволила по-добро определяне на бъдещите приоритети и по-ефективно насочване на публичния ресурс.

Предстои същинският дебат

Постигнатото на 26 октомври съгласие в Съвета на ЕС е важен етап от подготовката на Общата селскостопанска политика за периода 2028–2034 г.

То показва, че държавите членки постепенно оформят позициите си относно бъдещата регулаторна рамка.

За LEADER/ВОМР обаче ключовите въпроси остават отворени. Сред тях са финансовите гаранции, мястото на местните инициативни групи в новата система и възможностите за реално интегрирано териториално развитие.

Следващите месеци ще бъдат определящи не само за окончателното европейско законодателство, но и за националните решения, които ще определят практическото приложение на подхода.

Именно затова е важно разговорът за бъдещето на LEADER да не се ограничава до размера на средствата. Не по-малко съществено е как тези средства ще бъдат управлявани, кой ще участва във вземането на решения и какви резултати ще се очакват за местните общности.

* Забележка: водещото изображение е генерирано с ИИ.