На 28 октомври 2026 г. Rural Pact Support Office публикува нов аналитичен документ, посветен на интегрирането на политиките за селските райони в бъдещите национални и регионални планове за партньорство за периода 2028–2034 г. Само няколко дни по-късно, на 3–4 ноември, в Ирландия се провежда европейски форум, който поставя акцент върху интегрираното развитие на селските райони и бъдещето на LEADER/ВОМР.

Двете инициативи насочват вниманието към въпрос, който постепенно придобива все по-голямо значение в дебата за бъдещата европейска политика: не само как ще бъде финансиран LEADER след 2027 г., но и каква роля ще има подходът в системата за стратегическо планиране и управление на регионалното и местното развитие.

За България това е особено важно, тъй като бъдещата финансова архитектура на ЕС ще изисква по-тясна координация между различните секторни политики, институциите и териториалните равнища на управление.

От отделни програми към интегрирана политика

В публикувания на 28 октомври аналитичен документ Rural Pact Support Office разглежда възможностите за включване на потребностите на селските райони в бъдещите национални и регионални планове за партньорство (NRPP).

Предложението на Европейската комисия предвижда значителна част от европейските средства, които понастоящем се управляват чрез отделни фондове и програми, да бъдат обединени в обща система. Това би позволило по-тясно обвързване на инвестициите в земеделието, регионалното развитие, социалното включване, инфраструктурата и останалите политики.

Подобна промяна обаче не гарантира автоматично по-добра координация. Обединяването на финансовите инструменти създава предпоставки за интегрирано развитие, но реализацията му ще зависи от начина, по който държавите членки структурират своите планове, определят приоритетите и организират управлението.

Точно върху тези въпроси се фокусира новият документ.

Той разглежда три възможни подхода за включване на подкрепата за селските райони в националните и регионалните планове.

Първият предвижда потребностите на селските райони да бъдат отразени хоризонтално в различни тематични глави. Вторият допуска обособяването на самостоятелна национална глава за развитие на селските райони. Третият поставя акцент върху регионалните глави, в които подкрепата за селските територии се определя като част от по-широки регионални стратегии.

Нито един от тези варианти не е представен като универсално решение. Изборът ще зависи от националните институционални особености, организацията на публичните политики и съществуващите стратегически документи.

Интегрираните стратегии като основа за бъдещото програмиране

Един от най-съществените изводи в документа е, че ефективното използване на бъдещото европейско финансиране предполага наличието на последователна стратегическа рамка за развитие на селските райони.

Тя следва да обединява различни направления на публичната политика, да отчита териториалните особености и да определя конкретни цели, мерки, финансови източници и механизми за наблюдение.

Посочени са примери от Ирландия, Финландия, Франция и испанските региони Каталуния и Кастилия-Ла Манча, където вече се прилагат различни модели на интегрирани политики за селските райони.

Особено интересен е примерът на Каталуния. Регионалната програма за селските райони включва 892 действия, организирани около седем основни цели. Прилагането ѝ се подпомага от механизъм за териториална координация с участието на публични и частни организации, възложен на регионалното сдружение на местните инициативни групи.

Ирландската стратегия Our Rural Future за периода 2026–2031 г. също демонстрира интегриран подход. Тя включва пет стратегически направления, обхващащи местната икономика, инфраструктурата, обществените услуги, устойчивостта на общностите и околната среда.

Тези примери показват, че развитието на селските райони трудно може да бъде ефективно управлявано единствено чрез секторни интервенции. То изисква съчетаване на икономически, социални, инфраструктурни и екологични мерки в рамките на обща териториална логика.

Местните инициативни групи трябва да участват още при програмирането

Друга важна особеност на документа е поставеният акцент върху участието на заинтересованите страни.

Rural Pact Support Office препоръчва представителите на местните власти, местните инициативни групи, бизнеса, гражданските организации и останалите заинтересовани страни да бъдат включвани още при определянето на основните приоритети.

Това означава участие в същинското разработване на стратегическите решения, а не единствено възможност за становища по вече подготвени документи.

Представени са и конкретни примери за организацията на този процес.

В Полша е създадена група от 90 заинтересовани страни, включително тематично направление, посветено на териториалното измерение. В Естония националното обединение на LEADER участва като стратегически партньор в подготовката на плана. Австрия развива подход, основан на целенасочено съвместно разработване на решения с регионалните и местните власти и местните инициативни групи.

Тези примери са важни, защото показват различни възможности за институционализиране на партньорството.

За LEADER това има пряко значение. Ако местните инициативни групи бъдат включени едва на етап изпълнение, техните възможности да влияят върху стратегическите приоритети и разпределението на финансовия ресурс ще бъдат ограничени.

Обратно, участието им още при програмирането би позволило натрупаните знания за местните потребности да бъдат използвани при формирането на националните и регионалните политики.

LEADER като инструмент за интегрирано териториално развитие

В предишния ми анализ за бъдещето на LEADER след 2027 г. разгледах възможностите за преминаване от многофондово към по-съдържателно многосекторно ВОМР.

Новият документ на Rural Pact Support Office допълва тази перспектива, като поставя местните партньорства в контекста на цялостната организация на публичните политики.

LEADER би могъл да изпълнява функцията на свързващ механизъм между националните и регионалните стратегически приоритети и конкретните потребности на местните общности.

Това предполага по-широко разбиране за неговата роля.

Местните инициативни групи не следва да бъдат разглеждани единствено като структури за администриране на финансов ресурс и подбор на проектни предложения. Те могат да допринасят за идентифицирането на териториални проблеми, мобилизирането на местни партньорства, координацията между различни участници и оценката на постигнатите резултати.

Интересен практически пример в това отношение предоставя Чехия. В анализ, публикуван от EU CAP Network на 23 октомври, е представен модел, при който местните инициативни групи участват пряко в изпълнението на интегрирани социални проекти, финансирани чрез Европейския социален фонд плюс.

Това позволява на местните партньорства да работят непосредствено с уязвими групи, семейства и местни общности, като същевременно се намалява необходимостта от множество отделни процедури за подбор на малки проекти.

Подобни практики показват, че ВОМР може да има значително по-широко приложение от традиционното подпомагане на местни инвестиционни инициативи.

Какво означава това за България?

Предстоящото програмиране за периода 2028–2034 г. създава възможност за преосмисляне на връзките между регионалното развитие, политиката за селските райони и инструментите за местно развитие.

На първо място е необходимо да се определи как потребностите на различните типове селски територии ще бъдат представени в бъдещия национален и регионален план за партньорство.

Българските селски райони се различават съществено по своите демографски, икономически, инфраструктурни и пространствени характеристики. Това предполага диференциран териториален подход, основан на достатъчно подробни данни и ясно идентифицирани потребности.

На второ място следва да се търси по-добра координация между стратегическите документи на различните териториални равнища. Плановете за интегрирано развитие на общините, регионалните стратегии и стратегиите за ВОМР не трябва да функционират като изолирани документи, а като взаимно допълващи се инструменти.

На трето място е необходимо да се осигури реално участие на местните инициативни групи и техните представителни организации при подготовката на бъдещите национални и регионални приоритети.

Не по-малко важно е развитието на системите за наблюдение и оценка. Новият европейски документ предвижда възможности за по-добро териториално проследяване на интервенциите, включително чрез географско локализиране на операциите на местно административно равнище.

Това би могло да създаде предпоставки за по-прецизна оценка на териториалното въздействие на европейското финансиране. Вместо да се отчита единствено усвояването на средствата, би могло да се проследява доколко отделните интервенции допринасят за намаляване на различията, подобряване на достъпа до услуги и развитие на местните икономики.

Следващата стъпка е националното програмиране

На 3–4 ноември в Ирландия се провежда европейски форум за интегрираното развитие на селските райони и бъдещето на LEADER.

Сред основните теми са ролята на националните и регионалните стратегии, участието на местните общности и възможностите за интегриране на LEADER/ВОМР в бъдещата финансова рамка.

Дискусиите се провеждат в момент, когато държавите членки постепенно оформят позициите си относно европейските политики след 2027 г.

Въпреки че окончателната нормативна рамка все още не е договорена, подготовката на националните решения не може да бъде отлагана до приключването на законодателния процес.

За България основното предизвикателство ще бъде не просто да намери място за LEADER в бъдещия план, а да определи как подходът може да допринесе за по-последователна и ефективна политика за местно и регионално развитие.

Именно тук се намира и съществената възможност за промяна: местните инициативни групи да бъдат възприемани не само като бенефициенти или посредници при разпределянето на европейски средства, а като пълноценни партньори в планирането и развитието на териториите.

* Забележка: водещото изображение е генерирано с ИИ.