Промените в Закона за регионалното развитие: възможност за по-силна регионална политика
До 6 август 2026 г. е отворена обществената консултация по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие. Всеки заинтересован гражданин, организация или представител на професионалната общност може да се запознае със законопроекта и да представи становище по него.
Подготвих свое становище, защото предложените изменения засягат не само адаптирането на закона към новото райониране на България на ниво NUTS 2. Те ще определят и рамката, в която ще се планира и управлява регионалното развитие през периода 2028–2034 г.
Подкрепям необходимостта националното законодателство да бъде приведено в съответствие с новата европейска териториална класификация. Според мен обаче тази промяна не трябва да бъде разглеждана единствено като техническо актуализиране на закона. Тя е възможност да бъде укрепена цялата система на стратегическо планиране и да се преосмисли ролята на регионалната политика в България.
Стратегиите трябва да насочват инвестициите
Основната ми теза е, че интегрираните териториални стратегии за развитие трябва да бъдат реален инструмент за насочване на публичните и частните инвестиции.
Стратегическите документи не бива само да обобщават вече заявени проекти и секторни намерения. Те трябва предварително да определят териториалната визия, приоритетите и логиката, според които бъдещите инвестиции да бъдат координирани и насочвани.
Регионалната политика не може да се изгражда чрез механично събиране на отделни проекти. Необходима е обща визия, която да отчита потребностите, потенциалите и различията между териториите.
Необходима е по-ясна връзка с финансирането
В становището си поставям и въпроса за връзката между регионалните стратегии и бъдещото програмиране на публичните средства.
Интегрираните териториални стратегии не трябва да останат документи с ограничено влияние върху разпределението на ресурсите. Те следва да бъдат основа за програмирането, координирането и финансирането на инвестиции с регионално и териториално значение, включително чрез европейските фондове, държавния бюджет и други финансови инструменти.
Новата европейска рамка предоставя повече възможности за регионални и териториални компоненти в бъдещите програми. България трябва да използва тези възможности, вместо да запазва прекалено централизирания модел на планиране и финансиране.
Единен подход към четирите региона от ниво NUTS 2
Специално внимание отделям на предлагания модел за Столичния регион.
Според мен и за него трябва да се разработва интегрирана териториална стратегия за развитие, както за останалите три региона от ниво NUTS 2. Поради съвпадението на територията на региона с територията на Столична община, същият документ може едновременно да изпълнява и функциите на план за интегрирано развитие на общината
Водещ обаче трябва да бъде регионалният характер на документа. Така ще бъдат осигурени единна методика, съпоставимо съдържание и общ подход към стратегическото планиране на четирите региона.
По-силно участие на местните общности
Предлагам местните инициативни групи да получат самостоятелно представителство в регионалните съвети за развитие.
Те имат натрупан практически опит в разработването и изпълнението на местни стратегии и обединяват представители на публичния, стопанския и гражданския сектор. Познаването на местните потребности и непосредственият контакт с населението ги превръщат в естествен участник при определянето на регионалните приоритети и интегрираните териториални инвестиции.
По-малко формализъм, повече качество
Част от предложените изменения натоварват закона с подробни описателни и процедурни изисквания.
Според мен законът трябва ясно да определя целите, функциите, йерархията и реда за приемане на стратегическите документи. Техническите изисквания към тяхната структура, анализите и документирането на консултациите могат да бъдат уредени в правилника и в методическите указания.
По-важно е да бъде гарантирано качеството на резултата, отколкото формалното наличие на множество задължителни раздели.
Оценка, публичност и приемственост
Не подкрепям предложението за премахване на конкретния срок за последваща оценка на стратегическите документи. Без такава оценка няма как да се установи какво е постигнато, кои политики са били ефективни и какви уроци трябва да бъдат използвани през следващия период.
Също така смятам, че стратегиите, докладите и оценките трябва да бъдат публикувани в единна и общодостъпна информационна среда, както е в момента. Нещо, което с предложението отпада и създава предпоставки за затрудненото намиране на общински, но и не само, стратегически документи.
За мен е особено важно е да не се прекъсва приемствеността между периодите 2021–2027 г. и 2028–2034 г. А новите стратегически документи да стъпят върху обективна оценка на резултатите от досегашната политика.
Може да се запознаете с пълния текст на становището по-долу, в който са представени конкретните бележки и предложения по отделните разпоредби на законопроекта.
Свали пълното становище: Становище по ЗРР