Нови райони за планиране на ниво 2 (NUTS 2)

В края на месец януари Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) публикува за обществено обсъждане предложения за промяна в обхвата на районите от ниво 2 (NUTS 2), съгласно Регламент (ЕО) 1059/2003 за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS).

В обявлението се споменава доклад, който Министерски съвет е одобрил. Същият е бил разработен от „междуведомствена експертна работна група, включваща представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, дирекции в структурата на Министерския съвет, Президентството на Република България, водещи министерства с отговорности по управлението на европейските структурни и инвестиционни фондове, НСИ, Националното сдружение на общините в Република България, Националния център за териториално развитие, Българска академия на науките“. Този доклад обаче аз не можах да го намеря в публикуван някъде. А трите схеми, които са предоставени за обсъждане са ми крайно недостатъчни да преценя кой от вариантите е най-добър. Още повече че се твърди, че „и трите предлагани варианта са съобразени с ключови критерии като устойчивост на населението поне до 2040-2045 г., хомогенност, географска обособеност и функционални специфики“. Това означава, че поне до края на този хоризонт не би следвало да има корекции в районите за планиране.

Но, първо, какво представляват районите за планиране от ниво 2 (NUTS 2)?

За незапознатите Евростат (статистическата служба към Европейската комисия) е развила система за еднозначна и йерархична класификация на териториални единици за целите на официалната статистика в страните-членки на Европейския съюз. Това е необходимо, за да могат районите да се сравняват един с друг, без значение в коя страна се намират. Също така за част от политиките на ЕС се използват именно тази система на райониране. Често чуваме, че сме „най-бедния район“, „с най-лошите показатели“ и т.н. в ЕС. Тези твърдения почиват именно на официалната статистика, която предоставя Евростат.

Накратко територията на ЕС се разделя на териториални единици, част от които трябва да отговарят на изискването за определен брой жители. За районите за планиране на ниво 2 интервалът е между 800 хил. и 3 млн. д. Допускат се и изключения, но само в частни случаи и при добра обосновка.

Защо е важно районите от ниво 2 да бъдат устойчиви?

Устойчивите райони гарантират по-точна база за сравнение между отделните райони в ЕС. Освен това, всеки път, когато някой район си променя границите, това води да излишен труд за преизчисляване на неговите социално-икономически показатели. От друга страна много по-трудно става проследяване развитието на даден район във времето, защото трябва да се вземат предвид чисто „механични“ процеси на присъединяване/отделяне на територии. Например, през декември 2007 г. в България се наложи областите Плевен и Ловеч да преминат към Северозападния район за планиране, за сметка на Северния централен. Същото става и с област Стара Загора, която от Южен централен преминава в Югоизточния. Всичко това се отразява и на европейско ниво.

Устойчивостта е необходима и за по-адекватните политики, които се вземат за тези райони. Част от тях могат да имат възможност да получат приоритетно или много повече средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Най-ярък пример за това е Кохезионният фонд, чрез който се насърчава сближаването между районите и се подкрепят изоставащите такива.

Също така, за районите от ниво 2 по Закона за регионалното развитие се разработват Регионални планове за развитие  с хоризонт съвпадащ с програмните периоди на ЕС. Всяка промяна на граници ще затрудни отчитането на тези планове, ще наложи тяхната преработка (а не просто актуализация) и т.н.

И един чисто технически аспект: хората занимаващи се със създаването на карти ще им се налага да преправят всяко изменение на границите, наред с другите неща.

Какво е положението в момента?

Както написах, МРРБ разполагат с доклад, който сигурно научно обосновава защо са предложени тези райони, но аз не разполагам с него. Поради тази причина реших да проверя колко ще са устойчиви предложените райони във времето.

За целта използват официалната информация на НСИ за периода 2000-2016 година, както и данните от последните две национални преброявания (2001 и 2011 г.), за да изведа тенденцията за демографските процеси в 28-те области. На тази база изготвих и прогноза за населението с един по-дълъг хоризонт. Опитах се да извършва и проверка с дългосрочните данни на НСИ за развитието на България до 2050 г., но пък там се оказа, че тяхната песимистичната прогноза за 2015 г. е оптимистична спрямо данните за населението към 31.12.2015 г.

Към момента в България има 6 района за планиране. Единият от тях – Северозападният – вече не отговаря на минималните критерии за население на Евростат, другия – Северен централен – след 2-3 години и той ще се присъедини към него. В дългосрочен план и други райони ще се приближат застрашително към тях. В следващата таблица е показан варианта какво ще се случи с районите, ако не се променят. В червено е маркиран моментът, в който населението ще е под 800 хил. д., а в жълто – когато е много близко до преминаването на минималния праг.

Безспорно е необходимо преосмисляне на районите за планиране. Такива изследвания са правени още преди 10 и повече години от Националния център за териториално развитие (НЦТР) и други организации.

Източник: по данни на НСИ, собствени изчисления

Какво се крие зад вариант 1 – 5 района на ниво 2?

Източник: МРРБ

Всъщност това не бих го нарекъл вариант, защото е просто временно „закърпване“ на ситуацията. По чисто механичен начин към Северозападния район за планиране за добавят областите Велико Търново и Габрово, които следва да компенсират населението.  В същото време се разчита на област Варна да поддържа населението на Североизточния район. Както се вижда от таблица, обаче, това е временно решение. Още след 20 години ще се наложи отново промяна и това е, ако отрицателните демографски процеси не прераснат в демографска криза.

Източник: по данни на НСИ, собствени изчисления

Какво се крие зад вариант 2 – 4 района на ниво 2?

Източник: МРРБ

В дългосрочен план може би най-добрия вариант (от предложените). Авторите са опитали географски да обосноват районите, което не е лишено от смисъл. Населението също е относително равномерно разпределено и няма опасност да се доближи до минималния праг от 800 хил. д. Тук обаче е наличен проблемът, който и в момента съществува – измамно добрите показатели на югозападния район, които се дължат изцяло на гр. София. А, ако столицата бъде премахната от района, населението му и в момента не покрива критерия „население“ – 791 707 д. (за 2016 г.)

Източник: по данни на НСИ, собствени изчисления

Какво се крие зад вариант 3 – 6 района на ниво 2 (5 + столицата)?

Източник: МРРБ

Вариантът заслужава да му се обърне внимание, защото показва, че може би вече сме се осъзнали достатъчно, че столицата ни е отдавна покрива критериите за средноевропейски град. Също така насочването на инвестициите, включително европейските средства, към София неизбежно ще доведат след 40 години близо 1/3 от населението на България да живее в нея. Сценарии, които би следвало да е нежелан от всички управляващи в бъдеще.

Недостатък на този вариант е, че за сметка на столицата е подценен Северния централен район, който след 25 години ще има нужда от промяна. В същото време силното обезлюдяване на областите в Северозападна България неизбежно ще доведат до заплахата новосформирания „Западен район“ да бъде близо до 800 хил. д.

Източник: по данни на НСИ, собствени изчисления

Алтернативен вариант – 4 района

Поради проблема с обезлюдяването на Северозападна България, който постепенно ще обхваща и други части от страната, трудно може да се обособят исторически наложили се райони или по природо-географски фактор. Може би най-близко до районите от ниво 2 са били бившите 9 области при административно-териториалното устройство на България през 1987 г.

Въпреки това, считам, че задължително София трябва да бъде изведена „на светло“ като отделен район, което е и честа практика в европейските страни.

В Западния район могат да се включат областите: Видин; Враца; Монтана; София; Кюстендил; Благоевград; Перник; Плевен; и Ловеч.

Останалите области в Северна България – Велико Търново, Габрово, Русе, Разград, Силистра, Варна, Добрич, Търговище и Шумен –  се обединяват в един Североизточен район за планиране.

Обособява се Югоизточен район, който включва областите: Стара Загора; Сливен; Ямбол; Бургас; Пазарджик; Пловдив; Смолян; Хасково; и Кърджали.

Така всеки район е съставен от равен брой области в него. Освен това всеки от тях съдържа в себе си по няколко по-големи града, които могат да бъдат вътрешни балансьори и двигатели за полицентрично развитие, какъвто е стремежът на Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) на България. По отношение на броя на населението отново ще наблюдава сравнително равномерно разпределение. Въпреки че базата на югоизточния район в момента е висока в него има няколко области, чиито демографски показатели ще допринасят за ускореното му намаляване.

Източник: по данни на НСИ, собствени изчисления

Вместо заключение

Ако настоящите тенденции за намаляване на населението се запазят се очаква след около 10 години да се изправим пред много по-важен проблем – как да съхраним областите и общините си жизнено способни. Но за това в някоя следваща публикация.

1 коментар за “Нови райони за планиране на ниво 2 (NUTS 2)

Вашият коментар