Административно-териториална реформа на регионално ниво

За административно-териториална реформа в България се говори от десетилетия. Причините за необходимостта от извършването ѝ изказва всяко правителство, а някои хора дори дават научни аргументи.

Но всъщност последната такава реформа, ако може да се нарече такава, е под натиска на външни фактори – приемането на страната ни в ЕС и необходимостта от обособяването на т.нар. „региони за планиране“ (на ниво NUTS 2), които към момента са 6 на брой (променяни веднъж). Преди няколко години покрай промяната в Закона за регионалното развитие имаше дебати и дори едно от предложенията беше тези райони да станат четири (подробности тук). По редица причини това не се случи и днес те все още са шест, а два от тях – Северозападен и Северен централен – не отговарят формално на критерия за население (над 800 хил. души).

Докато обаче всички цитират Регламент (ЕО) № 1059/2003 и последващото му изменение с Регламент (ЕО) № 176/2008 за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), който споменава че за целите на Европейската статистика (Евростат) е необходимо районите от NUTS 2 да имат минимум 800 хил. души. население, се пропуска фактът, че същият този регламент дефинира и изискване за ниво NUTS 3. Това са 28-те области в България. Според Регламента те трябва да бъдат с население между 150 хил. д. и 800 хил. д.

В регламента се допуска отклонение от тези показатели, но в такъв случай би следвало териториалните единици да не се наричат „административни“:

„Ако за дадено ниво от класификацията NUTS в една държава-членка не съществуват административни единици с подходящ мащаб, в съответствие с критериите, определени в параграф 2, това ниво NUTS се съставя чрез обединяване на подходящ брой съществуващи по-малки съседни административни единици. При това обединяване трябва да се взимат предвид такива подходящи критерии като географски, социално-икономически, културни условия или условия на околната среда.

Получените обединени единици оттук нататък трябва да се наричат „неадминистративни единици“. Мащабът на неадминистративните единици в една държава-членка за дадено NUTS ниво трябва да бъде в рамките на праговете за брой на населението, посочени в параграф 2.

В съответствие с регулаторната процедура, посочена в член 7, параграф 2, отделните неадминистративни единици обаче могат да се отклоняват от тези прагове поради определени географски, социално-икономически, исторически, културни или екологични условия, особено на островите или в най-крайните региони.“

Бележка: *Параграф 2 съдържа праговете на населението, по което се класифицират районите

По данни на Националния статистически институт (НСИ) към 2019 г. в България на критерия „население“ от 28 области не отговарят 11 – Видин, Ловеч, Монтана, Габрово, Разград, Силистра, Търговище, Ямбол, Кюстендил, Перник и Смолян. Едва ли някой ще бъде учуден, като разбере, че тези области са предимно в Северна България – 7 от 11.

Направените от мен дългосрочните прогнози до 2046 година (на базата на данните за населението до 2016 година), както и официалните прогнози на НСИ с хоризонт до 2040 година, предвиждат, че в началото на следващия програмен период на ЕС (2028-2034 година) към областите с население под 150 000 души ще се присъединят Враца, Кърджали и Шумен. Така областите ще станат 14, или иначе казано – половината от тези в страната.

Това довежда до логичния въпрос не е ли време за административно-териториална реформа у нас? И защо е необходимо да се харчат средства за областна администрация, която понякога „администрира“ население по-малко от по-големите общински администрации в България, като тези на София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе или Плевен?

Не виждам и защо всички (управляващи, експерти в областта, НПО) толкова се страхуват от провеждането на една такава реформа или дори от започването на дебати за нея. По отношение на заетите в областната администрация съм далеч от мисълта, че същите ще бъдат оставени без работа и най-вероятно бързо ще бъдат преназначени, защото тенденцията в България през последните години е администрацията да се увеличава (повече информация по темата тук и тук).

Едно от най-простите и в същото време ефективни решения, което е исторически обусловено, е връщането на 9-те области в България от административно-териториалното устройство от 1987 г. , съществувало до 1998 г.

  • Бургаска област, с център Бургас – от бившите окръзи Бургас, Сливен, Ямбол
  • Варненска област, с център Варна – от бившите окръзи Варна, Добрич, Шумен
  • Ловешка област, с център Ловеч – от бившите окръзи Габрово, Ловеч, Плевен, Велико Търново
  • Михайловградска област, с център Михайловград (днешна Монтана) – от бившите окръзи Видин, Враца, Монтана
  • Пловдивска област, с център Пловдив – от бившите окръзи Пазарджик, Пловдив, Смолян
  • Разградска област, с център Русе – от бившите окръзи Разград, Русе, Силистра, Търговище;
  • София град, с център София – от бившия окръг София град
  • Софийска област, с център София – от бившите окръзи Благоевград, Кюстендил, Перник, София
  • Хасковска област, с център Хасково – от бившите окръзи Кърджали, Стара Загора, Хасково

При групиране по този начин само 2 района от ниво NUTS 3 няма да отговарят на Регламента. Първият е София-град, включващ столицата ни, който така или иначе няма как да бъде променен, а в бъдеще се очаква и постоянно нарастване на населението в него. Вторият е Пловдив, но за него могат да се използват предвидените в Регламента обосновки за исторически и географски причини. За сметка на това всички останали области в България ще отговарят на критериите на Регламент (ЕО) №176/2008.

Какви са предимствата на това групиране на областите?

Първо, ще отговарят на критериите на Регламента в дългосрочен план.

Второ, значително ще се съкрати излишната администрация в областните управи.

Трето, очаква се по този начин да се планират значително по-добре националните ресурси, както и привлечените средства от европейските фондове на над общинско ниво. За съжаление практиката в последните години е доказала, че държавната администрация не умее да планира стратегически на регионално ниво (NUTS 2) – регионалните планове съдържаха предимно абстракции, без териториално измерение. В същото време те не се използваха и като инструмент за привличане на средства от фондовете на ЕС, поради липса на капацитет на Регионалните съвети, както и практическото им отсъствие от административната система у нас.

Областите от своя страна имат задължението да прокарват националната политика на местно ниво, имат своя администрация със задоволителен капацитет и в същото време са сравнително близо до населението. Предимството е, че имат близък „поглед“ върху случващото се в съставните им общини, а служителите буквално са „преживели“ трансформациите им.

Четвърто, ще намалее част от администрацията, което не веднъж е декларирано от управляващите в различни стратегически документи. В същото време ще се увеличи експертният капацитет на областните администрации, тъй като те ще бъдат по-малко на брой, но с повече експерти в тях.

Пето, ще намалее броят на стратегическите документи, които се изготвят на областно ниво, а те не са никак малко.

Шесто, напълно е възможно от областите да започне да се случва така жадуваната от всички децентрализация, защото няма да има прекалено разпиляване на средства и „размит“ фокус на инвестиции/интервенции.

Какви са недостатъците?

Първият недостатък е, че данните за областите ще трябва да бъдат преизчислени отново от НСИ. Това е механична задача и определено ще изисква време, но не е нещо с което НСИ да не се е справял вече няколко пъти в българската история.

Вторият недостатък е чисто психологически. Част от хората може да свързват съществуването на 9-те области с едни по-болезнени времена в края на социализма и може би с най-тежките години на Прехода у нас. Но нека не забравяме, че сегашните области отразяват старите 28 окръзи, съществували между 1959 и 1987 година по времето на Народна република България.

За максимален обективизъм следва да се изтъкне, че голяма част от администрацията и съдилищата ни работят именно с делението на „окръзи“ – полиция, съд и т.н. Това може би е най-силният аргумент да не се предприемат промени, но само си помислете колко ще се оптимизира администрацията при една подобна промяна.

В приложената карта може да видите какво е населението към момента и какво ще бъде в „новите“ области до 2040 година.

Дебатът е отворен. Всеки, който има позиция, може да я изрази в коментар тук или в някоя от социалните мрежи.

1 коментар за “Административно-териториална реформа на регионално ниво

Вашият коментар