Всъщност следващите редове са цитат от едно мое мнение, написано в бившия форума на Асоциацията на студентите по урбанизъм в България в края на 2011 г., и когато съм бил още на студентската скамейка в УАСГ. Четейки долните редове бих добавил още доста неща, свързани с професията, но ще го оставя за следващи публикации.

В следващите няколко реда ще се опитам да напиша максимално кратко и в същото време достатъчно изчерпателно някой от основните неща свързани с професията. Това едва ли е възможно, но в Интернет може да намерите достатъчно много информация, ако се интересувате от нея и знаете поне малко английски език или не ви мързи да работите с речник.

Градското планиране обхваща в себе си множество дейности и обединява поне още толкова различни други професии. Но основните акценти при планирането са насочени върху пълноценното използване на земята и организацията на транспортните системи с цел да се подобри социалната и градската среда, в която живеем. Регионалното планиране се занимава горе-долу със същото само, че на макро ниво. Т.е. разглежда нещата по-общо, отколкото в детайли.
Друга ключова роля на планирането е градското обновяване и „съживяването“ на изоставаните или занемарените пространства в града.
В повечето развити държави (за да не казвам всички) планирането стои на едно доста почетно място в йерархията на професиите. В някои случаи дори е над така бленуваната от много хора професия на архитекта (без лоши чувства).

Аспекти на планирането:

1. Естетика – много е важно за един урбанист да притежава чувство за естетика. Още от зората на урбанизма повечето градове са се планирали от чиста естетическа гледна точка с поглед към природата и максималното й използване с цел по-добър начин на живот. Пример в това отношение са така наречените „градове-градини“, които се е предполагало, че трябва да са рай за обитателите им. Също така трябва да се търси баланса между постоянно растящото население на градовете и планираните нови територии за усвояване, защото някои от считаните днес, от повечето хора, най-красиви и романтични градове са именно плод на обмислени решения в миналото. Естетиката в един град може да се дължи на еднаквите сгради, кривите улички, еднородният материал на сградите, липсата на различни фасади и т.н. Общо взето всеки може да прецени са себе си какво е естетическо и дали го вижда наоколо или не.
2. Безопасността – в миналото под безопасност се е разбирало градът да бъде максимално защитен от вражеските атаки. В днешно време това вече не е от значение, защото винаги могат да ти пуснат бомба от въздуха. Затова сега под безопасност се разбира жизнената среда вътре в самия град. Пространствата в него трябва да са така организирани, че да изключват появата и развитието на криминогенни фактори, което е трудно постижимо, но все пак… С увеличаването на мобилността и автомобилите става все по-опасно за пешеходеца. Чували сте за „войната по пътищата“, нали? Е, именно това се опитват да решат урбанистите, чрез разделянето на автомобилното от пешеходното движение, пресичането им на различни нива (подлези, надлези и т.н.) и др. похвати.
3. Заличаване на гетата – тук не разбирайте буквално! Има се предвид с планове и стратегии да се направи всичко възможно тези по-западнали територии, присъстващи във всеки град, да се върнат отново към пълноценен живот, а хората в тях да бъдат интегрирани в обществото.
4. Справяне с градското „гниете“ – не много хубав термин, но по същността си той е напълно верен. Отнася се предимно за централните градски територии, който през 70-те и 80-те години на миналият век под влиянието на демографските, политическите, икономическите и държавните политики претърпяват множество промени. Постоянното население се изнася от центъра и отива да живее в крайградските територии, което превръща централната част в мъртва зона след края на работният ден, а това повишава риска от престъпления. В същото време земите имат високи стойности поради наличието на история в тези територии. Та, урбанистите трябва да мислят как да се промени и тази част в града, за да може да е активна 24 ч в денонощието.
5. Преустройство и обновяване – или модерно казано „ъпгрейдване“ на града. Тук се включват обновяването, доизграждането на улици, сгради, водопроводи и др. комунални съоръжения. Особено актуален процес след Втората световна война, който повече градове трябва да го осъществят, за да продължат да функционират. В днешно време също има нужда от преустройство и обновление. Нужни са нови улици, разширяването на стари, обновяването на амортизиран сграден фонд и т.н. А и войните, за съжаление, все още си се водят по Белия свят…
6. Транспорта – предполагам любимият аспект на всички, който ни е до болка познат. Как да решим проблема със задръстванията, катастрофите и още, и още.
7. Субурбанизацията – това е процеса на заселване в крайградските територии за сметка на градските. За едни е проблем, за други – не, но е факт, че днешно време тенденцията е за развитие на компактен град, защото не може вечно да се усвояват територии. А да не забравяме, че след като хората се преместят край града, мястото което те преди са обитавали се превръща с „умряла“ зона. И се връщаме на процеса за градското „гниете“ или „ефекта на поничката“.
8. Околна среда – всеки от нас иска да има всички удобства, които предлага града и то максимално бързо и на всяка цена. По-широки пътища, по-големи търговски центрове и т.н. Но в същото време иска в градското пространство да има градинки, паркове, където да може да си почива, а защо не, да прави и други работи. Затова е голяма отговорност, когато планираме да предвидим максимално запазване на зеленината в града, а по възможност и да я увеличим.
9. Светлините и шума – малко сте се замисляли над това, нали? Но е факт, че в днешно време шума и светлините на града са доста сериозен проблем. Винаги съм се чудел как живеят хората срещу „Mall of Sofia“, на който има монтирана голяма видео стена светеща им точно в прозорците? А шума от преминаващите наблизо автомобили до мястото където живеете също не е толкова приятен, нали? Следователно при планирането трябва да се вземат и тези фактори /аспекти/.
10. Търпение – чудите се защо пък търпението да е аспект на урбанизма? Много просто – изготвянето на едни план (нищо, че сега ги възлагат за 10-12 месеца) трае доста време, изисква голямо количество усилия и компромиси, същото така лобиране пред различни институции, граждани, организации и т.н. В същото време, за да видите крайният резултат от усилията ви може да минат много години, а и никога няма гаранция, че това което сте планирали ще се сбъдне на 100 % (даже това си нещо като правило).

Да кажем, че това е на кратко описание на професията урбанист. Надявам се да ви е от полза! И, ако след всичките тези писания по-горе не сте се отчаяли, а напротив се чувствате по-мотивирани от всякога, значи призванието ви е да сте урбанисти.

П.П. Не претендирам, че съм бил максимално изчерпателен така, че ако имате да добавите нещо не се колебайте да го споделите!

Вместо заключение само ще напомня една поговорка: Визия без план е просто мечта. План без визия е просто изморителна работа. Но визия с план може да промени света.