Вече изминава 7-ма седмица, откакто в България е въведено извънредно положение, с което са наложени ограничения на част от дейностите, които правим.
След над месец от последната ми публикация за тичането по време на извънредно положение, отново е време за малко изводи. А те са:
- Извънредно положение има само когато времето е лошо. Иначе е просто ваканция/почивен ден навън.
Парковете вече са за почти всички, но в различни интервали от време. За бегачите като мен “прозорецът” е преди 9:30 ч. и след 18:30 ч. Но като гледам какво е по тротоарите, честно казано малко ме е страх да вляза в парка.Едит: Вече парковете са отворени за всички и най-вероятно скоро хората ще са там. Даже и такива киснали цял живот по кафетата. А дали ще има нов пик, ще видим.- В резултат на предходното, най-вероятно треньорите по групови тренировки отново ще правят опити за провеждане на такива на открито (както беше преди да затворят парковете).
- Маските вече се носят като моден аксесоар
(ако изобщо ги има)– лигавник, шал или в джоба. От време на време дори се носят правилно,ако наблизо има патрул.За съжаление все по-често се разминавам с колеги-бегачи и велосипедисти, които спортуват без маска, което не считам за правилно. Едит: Отпреди няколко часа вече и маските отпаднаха на открито. - Усещам, че на полицаите е почнало да им омръзва да повтарят едно и също и вече често подминават хората без маски.
- Социалната дистанция на моменти е като в консервна кутия.
- Трафикът започва да се нормализира (разбирайте колите по улиците са колкото и преди пандемията).
- Формата ми продължава да страда от липсата на разнообразни бегови упражнения и носенето на маска по време на тичане.
- Открих начин за предвижване из България (това не точно докато бягах, но се брои).
- Все още, за мен, бягането остава форма за самоанализ дали сме “пипнали” COVID-19.