Колкото и добре да ти приляга някоя обувка, идва момент, в който трябва да я смениш. Това важи с още по-голяма сила за маратонките за тичане. От няколко месеца хвърлях по едно око на новите модели или малко по-старите такива, защото на двата чифта, с които основно тичах животът им взе да привършва и да достигат границата от 500 км. Като даже единият ми чифт adidas Energy boost 3 (да, знам, доста стар модел, но ми е адски удобен) може би отдавна ги е минал, но доста по-късно започнах да ги следя тези неща – с километрите и обувките.

Преди време си взех и активно използвах (все още го правя) Nike Air Zoom Pegasus 35, но пък се оказа, че не стават за много дълги дистанции или поне на моите крака не им понасяше. Почваше да ме боли сводът, леко да ми стягат отстрани и т.н. Затова исках да се завърна към любимите си adidas и се чудех кой точно модел да подбера. А и настоящата ситуация с коронавируса успя да провокира магазините да пуснат значителни намаления на всички обувки, включително и новите колекции.

След дълго сравняване и четене се насочих към няколко модела, но в крайна сметка си взех Ultraboos PB, които всъщност се оказаха, че са от най-новите колекции на марката. Бях виждал Ultraboost 20, не ме грабна. Но пък, когато мерих в магазина PB (PB било „personal best“. Ще видим дали ще подобрявам рекорди с тях.) залепнаха на крака ми. Вече успях и да ги разтъпча с едни около 50 км за няколко дни и е време да споделя своите впечатления.

Първо, adidas определено са се постарали с кутията, което ми създаде много готино първоначално усещане. Изчистен дизайн, на който просто пише adidas, липса на класически капак. Направо все едно отваряш кутията на чисто нов iPhone или iPad (притежателите им ме разбират). Очаквах всеки момент да се чуе звукът на въздуха. Е, това не се случи, но все пак беше хубаво.

Маратонките не са от най-леките. Според ревютата тежат малко по-малко от предшественика им – Ultraboost 20. Но аз мога да ги сравнява с модела на Nike Pegasus 35 и определено са по-тежки от него. В същото време ги усещам като Energy модела, така че това не е болка. Подметката, разбира се, е брандирана с логото на Continental, с които adidas имат дългогодишно сътрудничество и не малко рекорди. Има и допълнително съпорт за свода, което аз си търся в маратонките.

Това, което ми направи първоначално впечатление е, че „езикът“ на маратонките е зашит за горната част, което намалява неговото по-свободно движение и налага по-голямо разхлабване на връзките, за да могат да се обуят самите обувки. Малко се затрудних, защото не бях свикнал. Може би аз не съм свикнал, но точно шефът, който прикрепя езика към маратонката, при стягане на връзките, се впива в крака. Това с по-тънки чорапи не е много комфортно.

В същото време връзките доста добре пристягат обувката към крака, което ми направи добро впечатление. Даже първият път, когато ги пробвах не използвах последната „дупка“, което пък около 10-тия километър се отрази на триенето ми и изпитах леко протриване в ходилата. Това беше отстранено в следващото бягане, което мина изключително гладко. На третия път пък ги стегнах малко повече и лявата ми връзка започна силно да ме пристяга около 8-мия километър. Така че внимавайте с връзките, за да не спирате за разхлабването им.

Още с тръгването се усети помощта на маратонката. Енергията, която „връщаха“ при стъпването беше невероятна. Аз съм човек, който от няколко години си пази едната пета, но с тези обувки изобщо не усетих напрежение върху нея. Колкото повече километри изминавах, толкова по-приятно се чувствах в тях и не усещах изминатото разстояние.

Прочетох, че предишната генерация на модела има проблем с „дишането“. При Ultraboost PB не усетих такъв. Мрежестата материя осигурява достатъчно проветряване и не спарва краката.

Допълнение: Имайте предвид, че точно този модел на Адидас не са предназначение за силен дъжд. Преди няколко дни един дъждовен облак ме „хвана“ по средата на тренировката и се изля доста голяма количество вода. А част от нея се озова и в обувките ми.