Вече изминава 2-ра седмица, откакто в България е въведено извънредно положение, с което са наложени ограничения на част от дейностите, които правим.

Изводите от днешното ми леко бягане са следните:

1. Парковете са изцяло във владение на “кучкарите” (така беше и миналата седмица).
2. За мен това основно се дължи на наивността на хората да се събират там на групи. А някои инструктори и да си провеждат тренировките в тях.
3. За мен остана да тичам по алеите около натоварените булеварди в Пловдив. Но пък се почувствах на 16, когато правех същото.
4. Определено трафикът вече се възстановява.
5. Като резултат от 4, дишах газовете от МПС.
6. Когато се разминаваш с хората вече те гледат подозрително – пазят си личното пространство. Но пък за сметка на това по-малко си гледат в екрана на телефона, докато вървят.
7. Осъзнах, че липсата на групови и физически тренировки почват да оказват влияние на нивото ми на подготовка.
8. Не мога да се върна в София, защото след това не мога пак да дойда в Пловдив (има нещо недомислено в този пропускателен режим).
9. Бягането си остава форма за самоанализ дали може да си заразен с корона вирус – ако изпиташ затруднение в дишането по време на тичане, явно нещо ти има.
10. И още изводи, ама за тях друг път.