След предишната публикация за Balkan Lindy hop Championship, който се проведе в Пловдив през есента, е време да представя и другия голям фестивал, който се провежда на територията на нашата мила родина, този път в София. Това е Sofia Swing Dance Festival (SSDF).
Между другото, следващата 2020 година и Балканският шампионат ще е в София, но за това друг път.
Фактите
Фестивалът се провежда в столицата ни, обикновено в края на пролетта, началото на лятото (иначе казано, в последните седмици на май и първите на юни). По това време най-вероятно вече ще сте захвърлили дългите ръкави, якетата и други, утежняващи пътуването за танцово събитие, връхни дрехи. Въпреки че времето все е капризно и не един и два пъти е имало малко дъжд в периода на фестивала.
София няма да обяснявам къде се намира, нито как се стига – с метро (в кръга на шегата).
През 2020 година ще е 6-тото издание на фестивала, което го прави един от първите на Балканите.
Понеже събитието си е голям фестивал програмата е дълга и изморителна. Формално Sofia Swing Dance Festival започва в четвъртък, но последните няколко години извън програмата има и нещо като pre-pre-party в сряда след тренировките в залите на Lindy Hop Bulgaria в НДК. Дните са разпределени всяка година горе-долу по следния начин:
четвъртък – регистрация, „отворени“ часове (taster) и вечерта първото парти за „добре дошли“;
петък – вече от няколко години сутринта задължително има прослушвания за по-високите нива и разпределения по нива. А те са intermediate, intermediate-advance, advance, invitational (за него само с покана). След обяд започват часовете. Традиционно има по 2 или 3 часа на ден, ако не броим и отворените (taster) часове (около 2 на ден). Разбира се вечерта е и първото по-голямо парти за фестивала. На него се провеждат и част от състезанията – Mix&Match (Jack’n’Jill) и други;
събота – отново е посветена на часове – 2 или 3 основни, както и 1-2 „отворени“. Вечерта е основното и най-голямо парти, където всички са най-издокарани. Последните няколко години се провежда в Sofia Event Center и приключва чак след тръгването на метрото (ех, това метро отново). Тази вечер е отредена и за останалите състезания, изпълнения от учителите (т.нар. „перформънси“), церемонии по награждаване и всякакви други официалности. Редовно и бендовете „избухват“ до краен предел и историята помни удължени сетове, надсвирвания, бисове, продължаващи с часове и т.н;
неделя – от обяд класове по нива (организаторите са мили и след унищожаващата събота, оставят сутринта за спане) и няколко „отворени“ часа. Обичайно това е денят, в който се прави групова снимка (трудно се хващат толкова хора в един кадър) и танцова разходка (walking tour) по улиците на София, в която бенд върви и свири, а хората се чудят на танцуващите по „Витошка“ и пред Народен театър. Тази година т.нар. „walking tour“ е предвиден за петък.
Вечерта е отредена за парти, на което се провежда едно малко нетрадиционно състезание, което не съм виждал на живо по други фестивали – swing out drop out. Победител е тази двойка, която остане последна в танцуването само на swing out. Не е толкова лесно, колкото звучи.
Треньорите
Трябва да кажа, че с годините фестивалът значително повиши нивото си, като идващите инструктори са все по-популярни и по-популярни имена на суинг сцената. Това, което прави впечатление е, че се търси, умишлено или не, баланс между отделни школи (шведска, американска и т.н), а от там и начин на преподаване и стил. Всяка година има по 6 до 8 основни инструктора на световно ниво и още поне толкова, които са потенциални звезди на суинг сцената, преподаващи в „отворените“ класове. С навлизането на т.нар. „соло“ броят на учителите се увеличава допълнително.
Новите елементи
С порастването на Sofia Swing Dance Festival се увеличават и възможностите, които той предлага и се доближава все по-близо до най-големите събития в суинг танците. От миналогодишното му издание вече има самостоятелен solo track (наречен authentic jazz) в две нива. Това е за всички запалени по соловото танцуване и чрез него изразяват по-добре себе си. През 2020 година за първи път ще има и часове по tap dance (степ).
Личното мнение
Въпреки че последните няколко години в София се правят и други събития с гостуващи танцьори, Sofia Swing Dance Festival си остава водещ суинг фестивал за страната ни. А по отношение на калибъра на треньорите е най-добрият в областта на линдито.
Това ми беше и първия фестивал, след като завърших Swinging Sofia групата си. Още помня онова вълнение, което изпитах, когато един от най-добрите танцьори тогава дойде, потупаме по рамото и ми каза, че се справям много добре.
Локациите на тренировките са събрани максимално близо и не се налага да тичаш за следващия час, примерно на километър и половина. Другото, което прави впечатление е, че принципно в по-високите групи има нещо като основно направление (музикалност, фигури, ритъм и т.н.) около, което инструкторите провеждат часовете си.
Фестивалът е предпочитано място и за много чужди танцьори, което дава възможност на партитата, а и в часовете, практически да танцуваш и да си приказваш с хора от половината свят.
Атмосферата е като на голямо събитие, което може да не допадне на някои, но пък има хора, които всяка година са в София и е приятно да видиш познати лица и да размените поне 2-3 реплики. Инструкторите, като цяло, с изключение на един-двама, поднасят различен материал, така че дори и имената да са същите, най-вероятно материалът ще е нов.
Относно цените на пасовете
Каквото и да си говорим в даден момент идва и финансовата част, която често натежава да посетим или не едно събитие. Хубавото на фестивалите в България е, че най-вероятно познавате поне един човек, на който може да погостувате в София за няколко дни и транспортните разходи са минимални (за хората извън столицата).
Като среден към голям фестивал, обаче и цените му са такива. Ранен билет (early bird) за линди или соло трака е 160 евро (за 2020 година). А тези, които са планували в последния момент да си купят пас ще трябва да се бръкнат 195 евро.
Парти пасът, който включва и възможност за посещение на „отворените“ часове е 100 евро, което за мен го прави малко безсмислен. По-добре да се доплати за целия фестивал или пък да се вземе пропуск само за партитата (80 евро). Има и много други опции, които всяка година са налични на сайта на фестивала. Включително и тазгодишните екстра пакети (extra packs) – Lindy for followers и степ за линди танцьори.
Въпреки тези цени, всяка година за „учениците“ на Линди хоп България има малки отстъпки, които повишават достъпността му и препоръчвам да се възползвате от това.
Ако искате да усетите пълната тръпка от фестивала и да вземете максимално много от него трябва да сте подготвени, защото програмата е наистина изморителна. Все пак ще танцувате по над 12 часа нонстоп в продължение на поне 3 денонощия. И задължително си предвидете в понеделник само да спите, но не на работа.
На финал, не случайно на едно от предходните издания на фестивала, както и покрай други международни прояви на българите в суинг танците се носи прозвището „Crazy Bulgarians“, което следва да защитавате с гордост и смелост на дансинга.
Ето и няколко отговора на участници от предходните издания на SSDF на въпроса: Три причини, които ви карат да се върнете отново следващата година?
1. Най-яките партита и невероятна атмосфера, която не отстъпва на най-големите и скъпи фестивали
2. Бендовете, които свирят
3. Достъпен е – няма допълнителни разходи за път, спане.
Очаквайте скоро представяне и на други фестивали и обмени (exchange), а дотогава може да споделите тази публикация с вашите приятели, за да им помогнете в намирането на подходящото танцово събитие за тях.
Ако имате въпроси, винаги може да се свържете с мен чрез контактната форма на сайта или някоя от социалните мрежи.