От близо година общественото ни следи с интерес един процес, както може би никога не го правило в близките години, освен може за цените на застраховката “Гражданска отговорност”.

Това е обяснимо. Българинът е привързан към колата си и още по-привързан към портфейла си или по-скоро привързан към това да не плаща, ако може да мине по-”тънко”.

В дискусията за пътните такси по магистралите, този път, някак си, така нареченият “обикновен човек” беше бързо изваден от дебата. Още в началото се каза, че не се очаква увеличение на цената на “винетките” и това тушира потенциално масово обществено недоволство.

Да, но предвидените приходи от тол такси трябва да се вземат от някого. Затова този път на фокус попаднаха превозвачите и след дълги обсъждания, спорове и изказвания по медиите, дори заплахи, че това отново ще се отрази на обществото като цяло, се достигна до компромисно, “тестово” решение. Иначе казано правителството ще удовлетвори исканията на превозвачите, но след три месеца може да преразгледа отново тарифите. Повече информация може да прочетете в тази публикация на „Дневник“.

Така вече официално договорите тарифи са публикувани за обществено обсъждане. Същите са показани и в таблицата.

Преди да видим дали са скъпи, или не. Трябва да подчертая, че от всички възможни варианти за тол система страната ни избра един от възможно най-сложните.

Първо, ние ще сме една от малкото страни, които чрез пътните си такси ще се опитваме да правим “екологична” политика. Ако изходим от това, че съответната пътна такса се плаща за използването на транспортната инфраструктура, т.е. от точка А да стигнеш до точка Б, в мен се поражда въпросът: „Как точна един камион или автобус с ЕВРО I, II или III стандарт натоварва повече пътя/настилката от идентично превозно средство, само че с ЕВРО V или VI?“.

Преди еко активистите да скочат, искам само да кажа, че екологична политика би следвало да се осъществява чрез годишния данък на превозното средство, като в него най-после “пирамидата” трябва да се нормализира и най-замърсяващите и стари ППС да плащат най-много. А пътната такса трябва да се използва единствено и само за поддръжка на транспортната инфраструктура, за да можем да караме поне по безопасни автомагистрали (където ги има), а с не ограничение 90 км/ч., защото настилката е дефектирала. А, ако си позволиш да караш с повече те наказват за “превишена скорост”, без реално да имаш вина, че не са създадени необходимите предпоставки да се движиш по магистрала с ограничението й.

Бърза справка в сайта http://www.vinetki.eu/ показва, че 14 държави в Европа използват пътни такси за преминаването по автомагистралите им и част от по-значимите инфраструктурни обекти (например мостове или тунели). Това са: Великобритания, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Северна Македония, Норвегия, Полша, Португалия, Сърбия, Турция, Франция и Хърватия.

Въпреки леките нюанси на плащане, едно е общото – не се заплаща при пътуването по второкласните им пътища. Това е най-логичното, което може да направи едно правителство – да даде възможност за стигане от т. А до т. Б и без да се плаща такса, но пък това може да е значително по-бавно и некомфортно. Т.е. потребителят (шофьорът) има алтернатива. За малко България да стане прецедент и за второкласните пътища да се плаща тол такса, което всъщност оставя превозвачите без алтернатива.

Но да се върнем на екологичната политика чрез тол таксите. Само две европейски страни имат екологичен компонент към заплащането на пътна такса – Германия (с много условности, защото там такси заплащат само ППС над 12 т.) и Норвегия (в която чуждите превозни средства предварително се регистрират, за да получат коректна цена на пътната такса). Всички останали прилагат разделението според типа на превозното средство – най-често в четири или пет категории.

Относно стойността на пътните такси и колко нашите са “най-ниските” в Европа. Може да се направи едно бързо сравнение, без претенциите, че е изчерпателно, колко ще струва на една и съща категория превозно средство да мине през еднакъв маршрут, например София-Пловдив (~120 км.), в други страни. За целта, използвайки официалните такси за съответната категория ППС и знаейки разстоянието (разбирайте справка с ГугълМапс) между 2 точки, ги приравних за 1 км, а после просто умножих по 120. Избрах и 3 от може би най-честите ППС – камионите между 3,5 и 12 т.; най-тежките товарни автомобили – с 4 и повече оси – и тези, автобусите до 12 т. За целите на таблицата е избран ППС с Евро 5 стандарт.

Реших да сравня тарифите със съседите (Сърбия и Македония), защото уж сме на едно ниво, и Франция. Резултатите са обобщени в следващата таблица.

Интерпретациите на данните оставям да четящите. Аз мога да добавя, само че страните на запад от нас не правят разграничаване между товарен автомобил от 3,5 до 12 т. и автобус до 12 т. Също така, със занижените такси се пропусна възможността в някакъв момент на тол такса да подлежат и леките автомобили, които преминават транзитно през страната ни. Така могат да се генерират много повече приходи, на базата на изминало разстояние, отколкото за винетка.

Говорейки за разстояние, не мога да пропусна и факта, че нашата система ще бъде една от малкото, в които, ако камера на системата те засече, то значи че автоматично си преминал по целия участък. В сайта на БГтол уж има карта на тези участъци, но тя не работи. А какво ще се прави с камерите, които монтираха по второкласните пътища е мистерия.

И така, отново се хвърлихме в дълбокото…без необходимата екипировка и най-вероятно ще се учим в движение. А докато се научим, правителството, т.е. всички ние, ще търпим пропуснати ползи.