Последните няколко месеца ми прави впечатление, че все по-често и все по-трудно ми е да избягвам хората, които вървят по тротоарите, пероните на метрото и дори пресичат на кръстовище, докато си гледат екрана на телефона.
Според различни източници на данни, активните телефони в глобален мащаб са 7.5 млрд. при населението от около 7.3 млрд. души. Предполагам, че голяма част от тях ползват „умни” телефони. Поне в България ми прави впечатление, че почти всеки човек има поне по 1 телефон с touch screen. Добавяйки към това бързия ни и евтин Интернет, включително и мобилния такъв, голяма част от българите сигурно са свързани с мрежата 24/7. Принципно в това няма нищо лошо, но когато вървиш по улиците и гледаш в екрана на телефона си почва да става опасно – за вървящия и за околните.
При един евентуален сблъсък, водещ до изпускането на телефона щетите са почти неизбежни. И тогава няма на кой да се сърдим, че сме били блъснати, защото никой не е длъжен да ни заобикаля само защото си гледаме в телефона.
В Антверпен, Белгия местните власти вече отчитат това като проблем в градската среда и през миналата година направиха първите постоянни ленти за писане на съобщения (text walking lane). Те са разположени по най-натоварените пешеходни и търговски улици, за да могат хората, на които им се налага (или са пристрастени) постоянно да гледат в екрана на телефона си да го правят без да дразнят и застрашават околните. А изпълнението на въпросните „ленти” е лесно – бяла, блажна боя. Също като голяма част от т.нар. „велоалеи” в столицата ни, а и не само.
Natioanl Geographic през 2014 г., също повдигат този въпрос като експериментално се опитват да разделят човешките потоци на една от улиците в столицата на САЩ – Вашингтон, чрез маркировка по тротоара.
Китайският град Chongqing също маркира 30-метрова лента за мобилни телефони, като дори го използва за маркетинг. Лентата е рекламирана като „първите тротоари за мобилни телефони в Китай”.
Мисля си, че българските власти в големите ни градове също трябва да се замислят върху този аспект от безопасността на пешеходците в градската среда. Примерно, по полу-пешеходния бул. „Витоша” в София една такава алея не би била никак излишна за хората, които обичат да споделят всяка своя крачка в Мрежата. Същото би могло да се направи и за пешеходната улица в Пловдив, която така широко се рекламира от местната власт като най-дългата пешеходна алея в Европа.
Накрая, все пак, е най-добре да се опитваме да ограничим безцелното си „ровене” в Интернет, докато пресичаме на кръстовище или вървим по оживен тротоар.
Разбира се, винаги има и възможността писането на съобщения, докато ходим да бъде забранено и да бъдат налагани глоби при нарушение. Така са направили в Ню Джърси през 2012 г., а глобата е 85 долара… Май не най-доброто решение?