Историята е вдъхновена от доклада по направление „Транспорт“, направен в рамките на Визия за София. За незапознатите, Визия за София е „е инициатива на Столична община за създаване на споделена и дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградските територии. Проектът има амбицията да опише града, в който искаме да живеем и да подобри начина на градско планиране, като включи още в началото на процесите на взимане на решения всички хора и организации, които участват в създаването на общото бъдеще на София: общински власти, неправителствени организации, инвеститори, изследователи, експерти и граждани. Задачи на Визията са анализ на моментното състояние на София и създаването на механизми за устойчиво взаимодействие между заинтересованите страни и идентифициране на споделени цели. Визия за София ще послужи за основа на всички бъдещи стратегии за развитие на града до 2050.“ (от сайта на визията).

Процесът се състои от 7 (седем) така наречени „стъпки“, в които (ще) се случват разни активности. Докладът по направление „Транспорт“ е част от стъпка 2 „събиране на информация“, която заедно със следващите две стъпки (три и четири) следва да създадат основата за информиран диалог за бъдещето на София. Авторите на Визията изрично подчертават на доста места, че тази информация представлява момента „снимка“ на състоянието на София. Това поражда и въпроса: Визията на София по „снимка“ ли ще се прави или по задълбочени прогнози?

Може да се каже, че същинската работа по Визията започва през есента на 2017 г. (септември месец). Голяма част от докладите са изготвени през следващата – 2018 – годината (с данни от предходните години), като има и такива, които все още се публикуват. От друга страна градът се развива, а визията се очертава да бъде приета в края на 2019 г. в най-добрия случай.

Докладът на тема „Транспорт“ показва, че период от 2 години (а работейки с данни от предходни 2-3, ставащ 5 годишен), понякога може да е доста голям при планиране развитието на градовете. А при работа единствено с исторически (официални) данни, без преки наблюдения, може да подпомогне неволно вземането на грешни решения за бъдещето.

На тук историята е за един буферен паркинг, този на метростанция „Джеймс Баучер“. Защо той? Ами заради това, че активно го използвам и смея да твърдя, че съм запознат доста добре е еволюцията му в последните няколко години, за да мога да очертая разликата между „кабинетните“ проучвания и това „на терен“.

Силно впечатление ми направи изводът, направен в доклада за транспорта, че „някои от съществуващите буферни паркинги (при Бизнес парк София, при ул. ”Бели Дунав”) се пълнят и използват много добре. Други (бул. ”Джеймс Баучер”, бул. ”Цариградско шосе”) не са толкова ефективни. Четейки в доклада за паркинга разбираме, че това е „най-зле работещият паркинг със среден коефициент на пълнене едва от 0.12 (за 2016 г. – за това „Метрополитен“ ЕАД са предоставили данни).

Малко история за паркинга

Понеже сме известни с късата памет, в следващите редове е направена кратка ретроспекция на развитието на паркинга.

Лятото на 2012 г. (31-ви август, за да сме по-точни) се откри метростанцията, заедно с буферния паркинг към нея. Лично председателят на Европейската комисия Жозе Барозу присъства на този акт. Същата година метростанцията получи и номинация за сграда на годината в категория „градска среда“.

Пролетта на 2013 година дойдоха първите пролетни дъждове, а с тях и първите наводнения на метростанцията и паркинга. По-късно, през есента в публичното пространство започнаха да циркулират идеи за театър в помещенията на метростанцията и други културно-развлекателни активности.

През 2015 година последните нива на паркинга се използват за строителна площадка на машините, работещи по разширението ма метрото до станция „Витоша“. По телевизията хората се оплакваха, че в буферния паркинг е мръсно, нивото на запрашаване е толкова голямо, че колите им излизат от паркинга побелели от прах.

Лятото на 2016 г. метростанция „Витоша“ беше официално открита, но последните нива от буферния паркинг на „Джеймс Баучер“ си останаха затворени дълго време.

В началото на 2018 г. (предполагам след края на мониторинговия период) буферният паркинг е прехвърлен официално от „Метрополитен“ ЕАД на „Център за градска мобилност“ ЕАД.

В този период се случиха и няколко други ключови събития за развитието на паркинга и използваемостта му. Първото е, че през есента на 2017 г. „зелената“ зона за почасово в паркиране в София се разшири и вече обхвана и горни „Лозенец“. Второто – на 1-ви ноември 2018 г. „зелената“ зона допълнително се разшири в вече покри почти целия квартал „Лозенец“.

Информацията, получена „на терен“

Както биха казали някои, данните от живия живот показват малко по-различна картина за буферния паркинг на „Джеймс Баучер“, отколкото в доклада на Визията.

Активно започнах да ползвам паркинга от 2017 година. Тогава в него бяха достъпни първите 2 нива и от време на време третото. С капацитет от около 300 места (поне по брояч). „Зелената“ зона все още не беше застигнала „Лозенец“. В резултат на това, по лични наблюдения, ежедневно (в работно време) имаше по около 100-150 свободни места. Може да се обобщи, че паркингът се използваше от работещите в близките сгради, на които не им се търси място по малките улици или пък искат колите им да са предпазени от дъжд, сняг, слънце и т.н и са склонни за това да приемат прах в климатичните си системи.  Всъщност по това време паркингът беше безплатен за всички имащи валидна карта за метрото.

Есента на 2017 г. разширението на „зелената“ зона почти достигна на метростанцията, а буферният паркинг се яви тангиращ на нея. О този момент нататък може би голяма част от работещите на север от бул. „Джеймс Баучер“ предпочетоха вместо да плащат абонамент или почасово, да си оставят колите в паркинга. Някъде по това време беше пуснато и четвъртото ниво на буферния паркинг. Това успя да компенсира новия приток от автомобили и остави едни около 50-80 места почти винаги свободни в работно време.

Една година по-късно – есента на 2018 г. – „зелената“ зона вече обхвана и останалата част от кв. „Лозенец“. Паралелно с това, след преминаването на буферния паркинг под управление на Центъра за градска мобилност, месечният абонамент за него се увеличи от 75 лв. на 120 лв. Това като цяло излиза по-скъпо, отколкото да плащаш всеки месец карта за метро (а и подозирам, че голяма част от редовно пътуващите в София са с годишни карти или служебни такива). Всичко това определи изключително големия интерес към буферния паркинг, чиито 400+ места вече се запълваха още преди 9:00 ч. сутринта. Иначе казано, коефициентът му на пълнене е 1 (едно) и така до края на работния ден.

Към настоящият момент местата на паркинга отново се запълват почти на 100%, но това става далеч след 8:30 – 9:00 ч., заради още един фактор трудно уловим от „кабинетните“ проучвания – в края на 2018 г. реално влезна в сила Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на столична община, която регламентира, че трябва да си пътувал поне 1 час и да си тръгнал от метростанция „Джеймс Баучер“, за да може да се възползваш от безплатното паркиране на буферния паркинг. Преди това разпоредбата не се предлагаше (май поради липса на техническа възможност) и беше достатъчно да си маркирал картата на тръгване, да отидеш до съседната метростанция („Витоша“ или „Европейски съюз“) и да се маркираш наобратно. Действие отнемащо не повече от 10-15 мин. Докато към момента са минимум 60 минути, крайно недостатъчно и неефективно за част от хората. Което спомогна за намаляване коефициента на пълнене на буферния паркинг.

Изводът

Понякога само кабинетен анализ на данни не е достатъчен, за да се уловят бъдещи тенденции или да се направят адекватни изводи. Винаги получените исторически данни, особено ако са назад във времето, е добре да се „проверяват“ „на терен“. Последното е много важно при големи и динамични промени, каквато е ситуацията с буферния паркинг „Джеймс Баучер“.

Стремежът към получаване на максимално много данни за дълъг период от време, без тяхната актуализация, може да доведе до погрешния изводи, а от там и грешни решения за бъдещо развитие.

И на финал, лично за мен все още остава неясно колко е капацитетът на паркинга. Първите новини говорят за 600 места, в доклада към Визията се спомена цифрата 500, аз съм виждал вечерно време броячът да показва най-много 399 (знам обаче, че абонаментите не ги отчита, без значение дали колите са вътре, или не).