Съвсем скоро (в средата на август) се очаква Министерството на земеделието и храните да избере първите стратегии за местното развитие, които прилагат подхода „водено от общностите местно развитие“. Той е приемник и надгражда LEADER, използван в периода 1991-2013 година. Тези стратегии позволяват на местни инициативните групи (сдружения с нестопанска цел съставени от представители на бизнеса, неправителствения сектор и публичните власти) да управляват между 1 и 5.2 млн. евро, за да допринесат за социалното и икономическото развитие на територията си. На този етап 66 МИГ, включващи 119 общини с население около 1.6 млн. души и обхващащи над 52 хил. км2 от територията на…Continue reading Водено от общностите местно развитие – възможност за прилагане на реална децентрализация при управление на европейските средства
Етикет: регионално развитие
Актуална информация за европейските градове и региони
Ново проучване на Съвета на европейските общини и региони (Council of European Municipalities and Regions (CEMR) изследва структурата на повече от 40 европейските държави и дава най-важната информация отнасяща се за градовете и регионите на 42 страни. В синтезиран вариант е представена формата на управление, административните нива и техния брой, какви са компетенциите на местните власти и други ключови данни за страните. Изследването се прави за втори път след 2012 година, което позволява данните да се сравняват. А част от изводите от тях са, че през последните 3 години броя на единиците на най-ниското ниво на самоуправление намалява с 1.6%.…Continue reading Актуална информация за европейските градове и региони
Как се харчат публични средства в България?
В началото на декември, без много шум в медийното пространство, беше представено първото издание на книгата „Черна книга на правителственото разхищение в България“. Тя е издадена по проект на Българското либертарианско общество, с подкрепата на фондация „Фридрих Науман“ и Института за пазарна икономика. Идеята за списването й идва от вече утвърдения модел в някои страни към подобни „черни книги“, които показват нерационалното използване на публични финансови средства при реализацията на различни проекти и инициативи. Българското издание включва 10 примера, които обхващат проекти на централната и местна власт, второстепенни разпоредители с бюджет и автономни институции. Чрез тях е показано как се…Continue reading Как се харчат публични средства в България?
Територията, която остана без финансиране за инфраструктура за периода 2014-2020
Как едно наглед невинно определение може да окаже влияние върху живота на цели територии от България. Или защо понякога, ако си до голям административен център си обречен да нямаш право да реализираш проекти свързани с техническата и транспортна инфраструктура, с помощта на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/. Националната дефиниция определя като „селски райони” общините, в които няма населено място с население над 30 000 души. Тази дефиниция е използвана при Програма САПАРД и при Програмата за развитие на селските райони в предходния планов период (2007-2013). Съгласно тази дефиниция, 232 общини от общо 265 общини в България са…Continue reading Територията, която остана без финансиране за инфраструктура за периода 2014-2020
Кои са всъщност селските общини в България?
Преди известно време дискутирахме с една колежка – архитект, темата за селските общини в България. В хода на диалога ни установихме, че разбираме съвсем различни неща под „селска община“. За мен това означава определението дадено в Програмата за развитие на селските райони, а именно: „…общините, в които няма населено място с население над 30 000 души.“ Дефиниция използвана още от времето на програма САПАРД насам. Така в България 232 от 265 общини са селски. От друга страна позицията на колегата също беше правилна – „селска община“ е тази, която е съставена само от села“. Оказа се, че почти всички държави-членки…Continue reading Кои са всъщност селските общини в България?
Демографско състояние на общините в България и ефекти от това
На 1 януари 2015 г. беше обособена най-новата община в България – Сърница, 265-тата подред. Тя е съставена само от 3 населени места – гр. Сърница и селата Побит камък и Медени поляни, и се отделя от територията на община Велинград. 9 месеца по-късна общината се присъединява към МИГ „Доспат – Борино“. Населението й е приблизително 4950 (според данните от Преброяването през 2011 г.). Нова телевизия дори излъчи репортаж за проблемите в „най-новата община у нас”. А те са доста добре обрисувани в репортажа. Слушайки мненията на хората няма как човек да не се запита защо е необходимо община като…Continue reading Демографско състояние на общините в България и ефекти от това