На 1 януари 2015 г. беше обособена най-новата община в България – Сърница, 265-тата подред. Тя е съставена само от 3 населени места – гр. Сърница и селата Побит камък и Медени поляни, и се отделя от територията на община Велинград. 9 месеца по-късна общината се присъединява към МИГ „Доспат – Борино“. Населението й е приблизително 4950 (според данните от Преброяването през 2011 г.). Нова телевизия дори излъчи репортаж за проблемите в „най-новата община у нас”. А те са доста добре обрисувани в репортажа.

Слушайки мненията на хората няма как човек да не се запита защо е необходимо община като Сърница да се отделя от значително по-богатата Велинград – проблемите са й същите, ресурсите най-вероятно доста по-ограничени, а за административния капацитет дори не искам да отварям тема. В същото време в България се закриват средно по 5 населени места годишно според данните на НСИ, следвайки устойчивите демографски процеси на намаляване на населението на страната ни. Дали е целесъобразно и икономически оправдано в България да съществуват толкова малки (по население) общини? Дали бъдещето на българското местно самоуправление е стремеж към поддържане на сегашния модел или общините трябва да се преструктурират, , за да могат да реагират на неблагоприятните процеси на постоянно намаляващо население в отделни части на страната и миграцията към големите градове? А може би е крайно време в България да бъде установен тристепенен модел на самоуправление, в който на регионално ниво да бъдат изпълнявани важните социални и икономически политики, оказващи влияние далеч извън обхвата на общината?

Но преди това, нека погледнем как се създава нова административно-териториална единица /АТЕ/в България, в случая община. Условията са регламентирани в Закона за административно-териториалното устройство на Р България (ЗАТУРБ), който урежда „създаването на административно-териториални и териториални единици в Република България, както и извършването на административно-териториални промени” (чл. 1). Според него, за да се създаде нова община трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:

1. наличие на население над 6000 души общо в населените места, които ще бъдат включени в общината;
2. наличие на населено място – традиционен обединяващ център с изградена социална и техническа инфраструктура, осигуряваща обслужването на населението;
3. включване на всички съседни населени места, за които не съществуват условия за създаване на отделна община или които не могат да се присъединят към друга съседна община;
4. максимална пътно-транспортна отдалеченост на населените места от центъра на общината не повече от 40 км.
5. възможност за финансиране на разходите на новосъздаващата се община с приходи по смисъла на чл. 45, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните финанси в размер не по-малко от половината от средното им равнище за страната по данни от последния годишен отчет за изпълнението на бюджетите на общините.

Гледайки закона интерес предизвика да се направи анализ и прогноза на общините в България, за да се откроят тези, които имат население под 6000 души или за в бъдеще се очаква то да спадне под този праг.

Демографската прогноза* /в таблицата/ по общини показва, че ако се запазят сегашните демографски тенденции, много от по-малките общини няма да могат да отговарят на най-важното, поне според мен, изискване на ЗАТУРБ – населението, за да съществуват като самостоятелна АТЕ.

Източник: по данни на НСИ и собствени изчисления

През 2020 година се очаква близо 1/3 от общините в България да бъдат с население под 6000 души като в тях ще живеят близо 4,5% от общото население на страната. В допълнение към това общините с население между 6000 и 10 000 души са застрашени вследствие на демографските процеси – през 2020 г. техният брой се очаква да бъде 53. За сравнение в периода между последните 2 преброявания (2001 и 2011 г.), т.е. за 10 години, общините с население под 6000 души са се увеличили с още 18.

Прогнозата за 2015 година е още 3 общини да се присъединят в клуба на „под 6000-ните“. С нетърпение ще очаквам данните от НСИ, за да проверя доколко данните от 2000 година насам, които използвам, са достатъчни за съставянето на адекватна прогноза.

Всъщност какви са ефектите от намаляването на населението в общините?

Първо, икономически. По-малко хора, по-малко приходи от данъци. Липсата на население влияе и върху обособяването на бизнес инициативи на територията на съответната община. Често в подобни общини най-големият работодател е самата Община. Допълнително, по-големия брой общини води до повече административни служители, което би могло да се избегне, ако те се преструктурират (разбирайте обединят). Наблюдава се и следната малко парадоксална тенденция – населението да намалява, а общинските служители да се увеличават, както показва едно от изследванията на Института за пазарна икономика.

Второ, социални. Те произтичат от първия ефект. Липсата на финансов ресурс оказва пряко влияние върху качеството на предоставените социални услуги, които следва да са ангажимент на местната администрация. А те не са никак малко – образование, здравеопазване, култура, комунални дейности, спорт, благоустрояване на населените места и т.н. Постепенното им деградиране ще засили процесите на миграция към по-големите градове, а темповете за обезлюдяване ще се повишат още повече.

Трето, политически. Бидейки общинската администрация един от основните работодатели в общината е възможно нейните служители, страхувайки се за работата си, да гласуват за настоящото ръководство (кмет, общински съвет) и фактически АТЕ да бъде управлявана като феодално владение на няколко човека. Това спира всякакви възможности за реформи и избирането на визионери за управници.

*Забележка: Демографската прогноза е направена на базата на екстраполацията на средния годишен темп на растеж, защото методиката за изготвянето й не е директно приложима на толкова малка територия, каквато е българската община.