В края на 2018 година отново е време за кратко обобщение на изминалите 12 месеца и какво се случи на хаус сцената в тях. За съжаление тази година активността ми на този фронт не беше на задоволително ниво, което доведе до преименуването на рубриката от „best house track of the week“ в „new house track of the week“. Освен това имах доста дълги периоди, в които просто бях далеч от музикалния поток, а наваксването беше трудно. Въпреки това, за мен хаус годината протече по следния начин. Последните парчета в края на годината нямах и възможност да представя в сайта, но пък те са надлежно добавените в плейлиста ми в YouTube и Spotify. Все пак от 52 седмици през тази година успях да отразя 35 от тях.
Януари мина под звуците на Аrco и „Let it Go“ на един от любимите ми лейбъли Deepalma. С малко закъснение в този месец представих и новото на Санди Ривера под псевдонима му Kings Of Tomorrow „Faded’ с вокалите на Kandace Springs. Месецът приключи с приятния глас на Sophie Ellis-Bextor в парчето на LCAW „Hummingbird“.
Февруари някак си принадлежеше на Claptone и синглът „In the night„, който е част от новия му албум „Fantast“, издаден малко по-късно през годината. Следващия месец вдигнахме темпото с ATFC и David Penn и общото им „Hipcats„, последваното от новата песен на Роджър Санчес „Wasting Time„. Тъкмо, когато си мислех, че април ще е отчайващ открих „In arms“ на Ferreck Dawn & Robosonic, издадено от друг любим лейбъл „Defected“. Някъде там излезе поредния ремикс на добре познатата песен „Love On My Mind“ с вокалите на Аманда Уилсън (Amanda Wilson). Този път прочитът беше на Russell Small с DNO P, а парчето дори получи клип и се завъртя по част от телевизиите.
През месец май се откроиха 2 песни „Feel my needs“ на Weiss, издаден от лейбъла „Toolroom“ и поредният сингъл от албума на Claptone – „Under the moon„.
Юни принадлежеше на дуото Gorgon City „Go deep“, което е част от албума им „Escape“ (почти толкова добър колко „Sirens“).
Летните месеци не успях много да следя потока от нови хитове, но в тях звучаха интересното „I need a friend“ на Sebjak, спорно сполучливия прочит на „Another chance“ на Don Diablo. Едва към края на лятото нещо силно влезе в плейлиста ми. Това е „Use me up“ на CID, което доста често беше на repeat, защото е супер надъхващо. Възходящият тренд продължи с френския DJ Michael Calfan и първата продукция, която чух от него „Got you“. И мисля, че приключи повече от запомнящо се с „Friday night“ на Armitage. Определено едно от избухващите парчета за 2018.
Есента отново е малко „бяло“ петно, но пък тук беше пуснат изключителният хит „(It happens) sometimes“ на Jack Back, зад чието име известно време в музикалните среди се спори кои стои зад него. И се оказа, че Давид Гета е човекът. Благодаря ти, че се връщаш (надявам се) към корените си! Gorgon City пуснаха поредния си сингъл „Let it go„, в които изключителен заряд.
В последните месеци се опитах да понаваксам, поне по отношение на парчетата в плейлистите и някак си сами ме намериха траковете като: „The Rhythm“ на Mack & Diesel и „You and Me“ на Ferreck Dawn. Давид Гета направи страхотен тандем с Black Coffee и с вокалите на Delilah Montagu превърнаха „Drive“ в радио и ТВ хит.
А годината ми приключи с откритието на 2 супер парчета, които са перфектни за вкуса ми: „Just about“ (Рrospa remix) на Ten Ven и „Love on the line“ на Kormak. Разбира се не мога да подмина и чувствения трак на CamelPhat & Cristoph с вокалите на Jem Cooke „Breathe“.
С това искам да пожелая на всички нека музиката бъде с вас и през 2019 година и много нови песни, които да спират дъха ви или да ви отвеждат към такива моменти. Както винаги всички песни (дори и тези, които не са на сайта) може да чуете в плейлиста ми в Spotify или YouTube (тук можете да чуете и всички песни от последните години – близо 200 от най-запомнящите се хаус парчета).