Последните няколко месеца в професионалната общност на архитектите, а и не само, най-важното събитие определено е конкурсът за главен архитект на София. След изненадващата оставка на вече бившия гл. арх. – Петър Диков, и много преди официалното обявление за конкурса, редица граждански и професионални организации, отделни индивиди и дори политици се впуснаха да говорят по темата. Мненията обхващаха цялата палитра – от това как с избора на нов главен архитект София ще тръгне към по-добро развитие, до това че нищо няма да се промени, заради установената административна структура. Софиянци пък последните години станаха свидетели на редица ремонти (които бяха представяни за обновявания) с гръмки обещания и визуализации за това, че новото ще е много по-добро от старото. За съжаление, действителността беше друга – при голяма част от реализираните проекти след 24 до 36 месеца се проявяваха дефекти от най-различен характер. Вината беше „хвърляна“ както върху Столична община, така и персонално към главния архитект. Тези фактори, заедно с нарастване силата на неправителствения сектор, генерираха и силен обществен интерес към конкурса.
Няма да се спирам на конкретните имена – кандидати, както и техните концепции (или поне това, което представиха). Те са много добре обобщени в редица информационни сайтове (например: offnews.bg, capital.bg и др.). Тук ще изложа личните си впечатления като жител на София, който имаше своите очаквания както към представянето на кандидатите, така и към техните идеи.
Първо, да припомня, в условията на конкурса, освен чисто формалните изисквания, имаше и нещо много важно – защита на концепция за стратегическо управление на тема: „Концепция за управление на системата и процеса на градско планиране и градоустройствено развитие на Столична община“. Допълнително се предвиждаше и интервю. Благодарение на решението на Столична община имахме възможност да проследим на живо т.нар. „представяне“ на концепциите на кандидатите, както и последващите въпроси от публиката към тях.
Какво разбрах аз от кандидатите?
Първо, явно не всички архитекти смятат за необходимо публично да излагат своите идеи и да отговарят на въпросите, защото едва 9 от кандидатите останаха за втората част. Да не говорим, че двама изобщо не удостоиха с присъствието си и първата част. Дали имат нещо да крият? Или пък концепцията им е толкова добра, че може да бъде „открадната“ от друг? А може би е точно обратното – тя е „въздух под налягане“?
Второ, у част от кандидатите от далеч си личеше, че изобщо не се бяха подготвили сериозно, а по-скоро бяха отишли на поредното обществено обсъждане, от което не зависи нищо. Или пък им липсва ораторско майсторство?
Трето, нагледахме се на толкова фирмена реклама, която уж целеше показване опита на кандидатите, но в същото време предимно рекламираше продуктите на съответната фирма – от интериорен дизайн, през еднофамилни къщи и от време на време ПУП на 1-2 квартала. Реално градоустройство на макрониво (градско) липсваше (!) с 1-2 изключения. Това поражда въпросът: „Как професионалисти правили само сгради или само промишлени халета ще имат поглед върху развитието на цяла София, без да са излизали от рамките на имота, в който трябва да проектират?“
Четвърто, в рамките на 15 минути, колкото имаха за представянето на концепциите си, може би едва 5 можеха да се характеризират като някаква визия или концепция за развитието на София. През другото време се изброяваха редица проблеми, типично по български, и оправдания как всичко е много зле, но отговори как да се решат те не се дадоха.
Пето, почти никой от кандидатите не спомена и дума за необходимото финансиране за градоустройствено развитие на София. Дори предложенията свързани с преструктуриране на структурата на НАГ, които би следвало да са внимателно премислени от кандидатите, нямаха парично, времево и друг вид измерение.
Шесто, лично аз не чух от кандидатите да кажат как тяхното виждане за промяна на системата се вписва в общинските политики. Защото колкото и думи да се изприказваха, колкото и обещания, и декларация в тези близо 6 часа да са направени, ако те противоречат с визията за развитие на кмета – трудно ще се изпълнят.
В заключение бих казал, че съм много разочарован от кандидатурите (не кандидатите! Сигурен съм, че всеки архитект е силен в неговата си област), които ми звучат някак си еднакво неубедително и е трудно да се открои най-добрата. Дори и след въпросите на присъстващите в залата, които спомогнаха поне малко за дооформяне на впечатленията, у мен остана горчивината на разочарованието от липсата на визионери, които да покажат как ще променят явно неработещата система.
А кой ще е новият главен архитект или конкурсът ще бъде повторен, ще разберем скоро.