Преди няколко дни приключи обществената консултация относно предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на европейската комисия „Eвростат“ за промяна в обхвата на регионите от Ниво 2 в Република България. Целта и бе промяна в обхвата и броя на регионите от ниво NUTS 2 у нас.
Какво се предложи?
В края на януари, донякъде изненадващо, бяха публикувани за обсъждане на три варианта за ново райониране. От в самото начало споделих, че е ясно кой от тях е предпочитан от работната група, изготвила предложенията.
Вариантите включваха:
- един с четири региона от ниво NUTS 2;
- два с пет региона от ниво NUTS 2 (вж. снимките в края на публикацията).
Прави впечатление, че не са се търсили варианти за четири нива, освен единствения предложен и приет впоследствие.
Всички материали по консултацията са налични на следния адрес: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8865. Там са и мненията и становищата на всички заинтересовани страни, които са ги входирали в рамките на срока – 1 месец.
Положителното е, че във всички обсъжданите варианти София е отделена в самостоятелен регион – закъсняло, но важно решение. Това ще позволи на град София да поеме по пътя на еволюцията на по-силно развитите региони в Европейския съюз. Нещо, което е направено в редица европейски столици като Букурещ (с Илфов), Прага, Виена, Берлин и др.
Регионите не са само статистика
Следва да отбележа, че при преговорите от страната на Националния статистически институт (НСИ) с Евростат и представянето на предложение за промяна на обхвата на регионите от ниво 2, трябва да се съблюдават не само механични индикатори като население и БВП на глава от населението, но и редица други фактори, свързани с нашите реалности. Не случайно в изменението на Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) e изменен текстът в член 3, параграф 5, както следва: „Някои неадминистративни единици обаче могат да се отклоняват от тези прагове поради определени географски, социално-икономически, исторически, културни или екологични условия, особено на островите или в най-отдалечените региони“. Този детайл често се пренебрегва в националната дискусия, а не бива да се забравя при формирането на бъдещи региони.
В допълнение, наименованията на регионите, които се изучават по география, често остават абстрактни за учениците и понякога дори противоречат на представите им за географските посоки. Пример за това е област Стара Загора, която формално е включена в Югоизточен регион, въпреки че се намира почти в центъра на Южна България. Подобен казус се наблюдава и при областите Плевен и Ловеч, които географски не са част от северозападната част на страната. Поради тази причина е разумно бъдещите райони да имат конкретни наименования, свързани с характерни природни дадености.
Забелязва се, че от въвеждането на районите по йерархията NUTS в България вече са извършвани редица промени, което показва, че не бива да се страхуваме от допълнителни корекции в бъдеще, ако обстоятелствата го изискват. Въпреки над 25 години планиране на ниво NUTS 2 обаче, декларираният стремеж за полицентрично развитие не се реализира. Напротив, наблюдаваме все по-силен моноцентричен процес към столицата. Ако искаме да обърнем тази тенденция, е важно да се уточни дали регионите ще служат като реален инструмент за изпълнение на националните ни приоритети в областта на регионалното развитие, или ще представляват само формална структура в съответствие с европейските критерии, без да отговарят на нашите действителни нужди в сферата на инфраструктурата, икономиката, социалната среда и природно-географските особености. Този въпрос следва да бъде предмет на задълбочен експертен и политически дебат.
Какво се пропусна с приемането на вариант 1
Безспорно от предложените варианти първият беше най-логичен. Въпреки това в становището си предложих да се обособи един Черноморски регион („Източен“ използван в предложението), включващ само областите Добрич, Варна и Бургас. Това би подчертало значението на крайбрежната зона и свързаните с нея икономически дейности. Също така би предоставило възможност за провеждането на редица изследвания, свързани със значението на морския туризъм, притегателната сила на черноморските ни градове, приносът им към икономиката и др. подобни.
В предложения (и вече приет) вариант се нарушават (административно) икономически връзки в „триъгълника“ Разград – Шумен – Търговище. Съвсем логично бе област Шумен да премине към Северния регион, за да се запазят съществуващите икономически връзки в трите области. Наред с това, целесъобразно можеше да се обмисли дали този регион да не бъде наречен „Дунавски“, за да се възприема по-лесно от широката общественост, включително от учениците.
Със сходни аргументи, последното ми предложение беше областите Ямбол и Сливен да бъдат включени в Южния регион, тъй като те нямат пряко функционално и природногеографско обвързване с Черноморието.
Варна и Бургас по пътя на София
Когато говорим за райониране и за начина, по който се разпределят европейските средства, често се пропуска един доста ключов детайл: средствата по линия на Кохезионния фонд се базират основно на показателя БВП на глава от населението. На теория, това има за цел да насочи повече пари към по-слабо развитите райони и да намали регионалните различия в рамките на Европейския съюз.
В българския контекст обаче възниква въпросът дали някои по-развити области (например Варна и Бургас, а все още и София) съзнателно не се групират с други, по-слабо развити територии, за да може средните показатели да се занижат и по този начин да се оправдае по-високо европейско финансиране за целия район.
Моето алтернативно предложение
В становището си предложих и един алтернативен модел на райониране, който изложих още през 2018 г. по време на предишното обществено обсъждане за промяна в обхвата на районите от ниво 2 (NUTS 2), публикувано от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, налично на този адрес: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?Id=3264. И по чиито предложения няма официално публикуван отговор. Искам да подчертая, че това със сигурност не е най-доброто предложение от гледна точка на планиране на регионите, но може би е най-разумното с оглед на сегашните разбирания за тези неадминистративни единици у нас.
Предимствата на този вариант са:
- Всеки район се състои от сходен брой области – 9 броя.
- Населението в тях покрива критериите на Евростат в дългосрочен план и позволява устойчивост във времето;
- Възможно е използването на географски наименования – „Западен“, „Североизточен“, Югоизточен“ и „Столичен/София“, които подпомагат процеса на научаване и приемане от ученици и широк кръг граждани.
- Наличието на няколко по-големи града във всеки район създава условия за вътрешен баланс и по-равномерно развитие, в съответствие с Националната концепция за пространствено развитие (НКПР).
- Промяната в най-малка степен засяга вече съществуващите райони за планиране, което би улеснило преизчисляването на социално-икономическите показатели, необходимо за НСИ. Това ще доведе до икономии на финансови, времеви и експертни (трудови) ресурси.
Основният проблем
За мен основният проблем в модела на райониране у нас е, че няма разбирането, че регионите от ниво NUTS 2 не следва да бъдат реални райони за планиране (както е заложено в Закона за регионалното развитие), а инструмент за привличане на средства и осъществяване на нашите собствени регионални политики. В противен случай ще продължим да наблюдаваме и през следващите години засилващ се процес на моноцентризъм към София.
Пълното ми лично становище по предложените варианти може да изтеглите от тук.
