В началото следва да кажа, че ще използвам често думите „беден“ и „богат“, чиято връзка е единствено с линията на бедност, и се надявам да няма хора, които да се почувстват засегнати.
Често си говорим или пък чуваме за пореден път как синдикатите говорят за „линия на бедност“*, с което те аргументират поредната порция искания за социални трансфери.
Аз ще обърна внимание, обаче на драстичните разлики между това даден човек да живее под „линията“ на бедността.
Приложената графика е от официалната публикация на НСИ – Национален статистически институт „Индикатори за бедност и социално включване през 2020 година“.
В нея много добре са представени 2 фактора, които би следвало да се разглеждат винаги паралелно – линията на бедност и относителният дял на бедните спрямо нея.
Това, което винаги вземат предвид т.нар. „синдикати“ са средните стойности за страната, а за 2020 г. те са: 451 лв. средномесечна стойност и 23,8% от жителите са под нея.
Разбира се, тази „внушителна“ сума се дължи най-вече на София, в която прагът на бедност е 718 лв. Или иначе казано, един „беден“, имащ доход малко под „границата“, може в други области да си живее съвсем спокойно. А „бедните“ софиянци направо са си богати в сравнение с други области в страната.
Прави впечатление, че в обявения за индустриален център на страната – Пловдив, линията на бедност е едва 425 лв. И по този показател областта е изпреварвана от много други, като Стара Загора, Бургас, Кюстендил, Варна, Смолян и т.н.
Всъщност, трябва да разберем какво се „крие“ зад тези различни цифри във всяка област. Ако питате синдикатите, те ще ви кажат, че това е израз на ниските заплати. Това е така, но не само. В тази сума, за мен, се включва и „сивата“ икономика, защото парите „в плик“ не се отразяват на показателя. Например, по съвсем груби изчисления, за да не бъдете под линията на бедност в Пловдив трябва да получавате заплата около 915 лв. (при положение, че си плащате всички осигуровки, а не сте служител, който заплаща само „данък общ доход“ от 10%). След данъци и осигуровки тази сума намалява до 710 лв. разполагаем доход, а 60% от него са 426 лв. – с 1 лев по-високо от линията на бедност за област Пловдив.
В същото време, ако живеете в област Монтана, за да преминете линията на бедност са ви необходими около 600 лв. брутна работна заплата (или 450 лв. след данъци и осигуровки). Или с близо 1/3 по-малко, отколкото в Пловдив.
Сега замислете се колко от хората реално получават единствено тези пари или просто само по документи се водят, че е така?
В същото време от графиката е видно, че в област Пловдив между 22,1% и 26% вземат по-малко, докато за Монтана процентът е между 26,1% и 31,3%. Това безспорно показва, че икономическата ситуация в Монтана е зле.
По-интересното, обаче е сравнението на привидно сходни области, например Пловдив, Кърджали, Хасково.
Делът на бедните в последните 2 области е доста по-малък, отколкото в Пловдив. Лично за мен това провокира следния въпрос: Защо последните години се наблюдава засилена миграция от тези 2 области към Пловдив, след като там очевидно бедността е по-рядко явление?
Обобщено: най-трудно е да си богат в София (столица), а най-лесно – в област Монтана. А бедните в София са богати навсякъде другаде в страната.
Считам, че графиката показва и едва връзка, която волно или неволно се пропуска. Може да се каже, че това е „стандартът на живот“ или по-скоро разходите за живот. Тук отново ще дам едно сравнение с Пловдив и София. Ако посетите заведение в централните части на Пловдив, няма да има почти никакви разлики със софийските такива. Това е малко странно на фона на драстичната разлика между линията на бедност в двете области. И тук опираме до вечния въпрос: дали заплатите в Пловдив са прекалено ниски за стандарта на живот, или търговците и прочие искат прекалено висока цена за продуктите си? Ако пък пловдивчани и гостите на града я плащат, то откъде тогава им идват парите, освен ако не от „сивата“ икономика?
И тук се сещам за множеството марки БМВ, Мерцедес и Ауди, които кръстосват родните ни пътища – в страна, в която близо 1/4 от хората са бедняци.
*Линия на бедност: за изследване на равнището на бедност в методологията на Евростат се използва общ разполагаем нетен доход (най-общо казано това са парите, с които разполагате за харчене, след всички данъци и такси). Линията на бедност представлява 60% от средния общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица.