За първи път седнах пред монитор на Правец 8, когато бях на около три, и спомените ми са доста мъгливи. Помня, че играех на разни игрички от дискети и се опитвах да не преча много на хората, които вършеха работа наоколо. Вече подрастващ и благодарение на развитието на технологиите, съм преминал през почти всички етапи от игровите конзоли и компютрите – от първите поколения на АТАРИ (едва ли някой знае за двете чертички, които представляват играчите и едното квадратче, което е топката, а джойстика беше под формата на въртящ се бутон), през 8 битовото Нинтендо, след това 16 битовата СЕГА, 32 битовата Sony Playstation, до 16 битовите, 32 битовите и сега 64 битовите компютри. О, и за малко да забравя, а е модерно – игрите във Фейсбук и тези чрез браузер.

Това лирическо отклонение е, за да покажа колко важна част от моето развитие са били игрите. Именно това провокира и последващите редове.

Почти всички за чували за SimCity (или The Sims), а някои дори са го играли (например, аз), но едва ли много са се замисляли колко общо има тази игра с реалния живот и практиката на урбанистите. Лично аз познавам няколко човека, които са избрали да учат „Урбанизъм” (не в България) именно заради SimCity.

Попадал съм и на изказвания, че някои професори използват подобен тип игри като част от образователния процес, защото те могат да ни покажат много, както и да ни провокират да взимаме различни решения според ситуацията, в която се намираме. Разбира се, в УАСГ никой дори не беше споменал за тази възможност – чрез игрите да „практикуваме” теорията, която изучаваме.

Поради тази причина в тази статия съм подбрал няколко игри, които са ми направили впечатление, че са подходящи както за първоначален досег с професията (под формата на игра), така и за виртуални експерименти. Сигурно има и други, но разчитам и на вашата подкрепа за допълване на списъка.

1. SimCity. Не случайно в началото дадох пример с нея. Това е може би най-старата игра и в същото време стремяща се да се доближава максимално до реалния живот. Първата й версия се появява на бял свят през далечната 1989 г. и от тогава до сега има 6 нейни официални версии. След публикуването на кода на играта се появяват и много модификации, допълнения и екстри, които могат да бъдат използвани от играчите. В играта заемате позицията на кмет, чиято цел е да развива града като в същото време поддържа щастието и здравето на неговите жители. В някои от версиите преди да започнете да изграждате идеалния си град има възможност да избирате релефа на терена, върху който ще го правите. С развитието на града ще разберете, че трудно могат да бъдат взети верни или правилни решения, които да удовлетворят всичките sims (така се наричат жителите в играта). Например, ако построите силно замърсяваща фабрика до жилищен квартал неговите жители постепенно ще започнат да боледуват по-често, да са по-нещастни, а от там и да отказват да плащат данъци, чрез които финансирате строителните си инициативи. Въпреки че първоначално може да се заблудите, че целта на играта е да развивате града си и да „правите” повече пари, всъщност това не е така. Ще видите, че по-важното е да поддържате едно оптимално ниво на качество на живот на своите sims.
   Разбира се липсват някои от по-прогресивните и модерни теми застъпени в градското планиране днешно време, но това не трябва да ви притеснява. Можете активно да разделят града на отделни функционални зони, да задавате параметри като височина и вид на застрояването, да изграждате различните елементи на инфраструктурата, да определяте данъчната политика и много други. Докато градът ви се развива винаги има шанс да го сполети някое природно бедствие като ураган, наводнение, пожар, дори метеорит (да, на Земята падат от време на време).
   Едно от предимствата на играта е, че го няма състезателния елемент – може да се играе едновременно само от един човек.
   Това е малко променено в последната версия (SimCity 2013), в която вече може да играете онлайн с други играчи. Да си помагате взаимно чрез финансиране на общи проекти. Например, изграждането на летище или депо за отпадъци. По този начин играта доста се доближава до нивото на регионалното планиране.
   В интернет има достатъчно много информация за играта, включително сравнения между различните й версии.

2. Tropico 5. Докато при SimCity може да се каже, че властва демокрацията, тук е точно обратното. Вие сте в ролята на диктатор на тропически остров, които определя съдбата на неговите жители. Действието в последната част се развива през различни т. нар. „ери“ – от 19-ти до 21-ви век. Ще имате възможността да положите основите на вашата държава в колониалната ера, да преминете през двете Световни войни, последващата Студена такава, разпадането на Съветския съюз и създаването на ЕС. Според решенията, които взимате се отварят и различни търговски възможности, достъп до технологии и иновации. Като диктатор може да изберете да бъдете независима страна, със собствена конституция, или пък под властта на някоя от големите сили.
   Нововъведение в тази част е възможността да играете в мрежа до 4 човека, които сте разположени на един остров и само от вас зависи дали ще се развивате чрез партньорски взаимоотношения или ще се конкурирате един други му.
   Богатството на неща, които може да създавате (не само да строите) е наистина впечатляващо и се доближава доста до SimCity. Жителите на държавата ви също реагират много адекватно спрямо вашите решения, което според мнозина е в пъти по-добре, отколкото при SimCity, защото интегрира и „социалния” елемент в играта. А единствено и само от вас зависи дали ще превърнете държавата си в туристическа дестинация, производствен център или място, в което цари анархия навсякъде.

3. Cities: Skylines. Тази игра се появи на пазара през пролетта на тази година, но се очертава като сериозен конкурент на горните две в жанра. До този момент все още не съм имал възможността да я пусна, но определено смятам да го направя в близко бъдеще. Според ревютата на играта започвате своето развитие на площ 4 км² и с определено количество пари. Първоначално строите жилища, фабрики, съоръжения на комуналните услуги, за да може да привличате повече жители. Достигайки определена точка на развитие се отключват елементите на социалната инфраструктура – училища, пожарна, полиция, болници и др. С прогреса ви в играта ще може да използвате данъчна система, да разделяте града си на квартали /райони/, да приемате и прилагате регулации и много други.
   Тук също има система на щастие за вашите граждани, която е в четири категории: жилищно, комерсиално, офис и индустриално. Колкото по-щастливи са гражданите, толкова повече пари са склонни да харчат и да плащат по-високи данъци.
   Имате възможност да закупувате допълнително земя, за да увеличите площта, заключена в строителните граници на града.
   Функционалностите при изграждането на определените елементи на града изглежда повече от достатъчна, а докато гледах някои от филмчетата, показващи геймплея на играта, у мен се породиха асоциации с доста професионални софтуерни продукти, като VISSIM (за транспортно моделиране), City Engine (за моделиране на сградите в кварталите) и други. А графиката е зашеметяваща! Това е и проблем: тъй като е доста изискваща игра, минималните технически параметри са доста високи, а авторите специално отбелязват, че не се поддържат вградени видео карти на Интел.

4. Rising Cities. Изцяло уеб базирана игра, която е преведена и на български език. Поради ограниченията на браузъра и флаш плейъра от нея не може да се желае да има същите детайли и функции, както гореспоменатите игри, но за сметка на това позволява бързо развие на града ви. Има основните типове и видове сгради, система за щастие на населението и възможност за събиране на данъци. Играе се лесно и приятно, но в сравнение с предишните 3 игри, си е направо тетрис, което я прави подходяща за всички, които не познават толкова добре принципите на градското планиране или просто желаят да се забавляват като си изградят техния утопичен, процъфтяващ град.

5. Cities ХXL. Последната версия на тази игра е от тази година. За разлика от останалите в нея може да развивате едновременно много градове, които са под формата на т.нар. „карти”. Всяка от тях има специфични характеристики – залежи на природни ресурси, природо-географски дадености и трудност. Важно е да се отбележи, че картите нямат всички ресурси, затова в един момент ще ви се наложи активно да използвате търговия, за да си ги набавяте.
   След като изберете картата, върху която искате да се развивате започва същинското управление на града ви. Ще трябва да се постараете да привлечете повече население в него. И в тази игра съществува факторът „задоволство”, който показва доколко вашите граждани са доволни от различни аспекти на градската среда. Може да определяте различни функционални зони – административна, жилищна, търговска, индустриална, както и елементите на техническата инфраструктура – електричество, водоснабдяване, канализация, отпадъци. По отношение на транспортната инфраструктура в града има значително разнообразие: може да строите улици и кръстовища не само под прав ъгъл, мостовите съоръжения също са приятен елемент в играта.
   За играта са налични и множество модове, направени от други потребители, които внасят допълнителни опции и възможности за дизайн на сградите.

6. Supercity. Играта на този етап е достъпна само във Фейсбук. Започвате с няколко улици, кметската къща (вашата) и няколко еднофамилни сгради. В началото е предвиден виртуален помощник, който чрез мисии показва къде какво се намира по менютата в играта. С развитието на града си печелите пари и качвате ниво. Последното ви трябва за отключване на нови сгради и функции. Може да се каже, че Supercity е изцяло ориентирана към самото строене, не толкова към управлението на града, но повече едва ли може да се желае от игра във Фейсбук. Хубавото е, че ако вашите приятели също играят Supercity, може да видите как те се развиват като им „ходите на гости”.

Към игрите полезни за урбанистите биха могли да се отнесат и няколко вече класики в жанра, но по една или друга причина тяхното развитие е било спряно. Такива заглавия са например, Emperior и Caesar. Затова и няма да ви запознавам подробно с тях. Мисля че горните 6 са напълно достатъчни за начален старт, а ако мислите, че някое друго заглавие трябва да се спомене, може да оставите коментар под статията.