„Алманах на панелна Тракия“ е резултат от изследванията проведени през 2016 г. за жилищен район „Тракия“ в Пловдив, в рамките на фестивала One Architecture Week.
Като жител на този квартал близо 15 години, с интерес очаквах да се запозная със съдържанието й и си признавам, че се надявах в алманаха да намеря част от отговорите на въпросите ми, които съм си задавал за Тракия. На една малка част успях, на повечето – не. Въпреки това, за пореден път потвърдих, че район „Тракия“ е уникален жилищен комплекс за България, колкото и в предговора авторите да излагат тезата, че той е „един типичен и същевременно уникален район“ (само по себе си противоречащо съждение). Дори бегло сравнение между „Тракия“ със софийските жилищни квартали – Младост, Дружба, Люлин, – или бургаския „Меден рудник“, е неприложимо. Това се доказва и от текстове в книгата.
„Алманах на панелна Тракия“ представлява класически алманах – „сборник от научно-популярни произведения, обединени по различни критерии“, в случая за район „Тракия“. Едно от ценните неща в нея е комплексният подход, който е използван за анализ на една градска структурна единица. Изследователите са се постарали да обхванат широк спектър от теми, като в същото време търсят и причинно-следствените връзки между тях. Избягвайки класическата форма на анализ на системите в града, авторите се фокусират върху жилищен фонд, зелени системи, спорт и рекреация, техническа инфраструктура, транспортна инфраструктура, икономически микроклимат, култура и образование, социални услуги, гражданско участие, медии и онлайн платформи. (Почти) Всички те са разгледани чрез статистическа информация и анкетни проучвания и наблюдения „на терен“. Според мен, ако в „Алманах на панелна Тракия“ е трябвало да се включи изчерпателната информация, изданието щеше да е поне двойно по обем.
Сега за съдържанието. Още в началото авторите разделят района условно на 4 фрагмента и в последствие данните за всеки от тях се сравняват. За мен, обаче остана загадка защо точно така са разделили квартала. Известен проблем ми представляваше и това, че „разделението“ е показано само на една страница в началото и всеки път, когато имаше сравнително данни, трябваше да се връщам към нея, за да си направя „справката“ за границите.
Логично едни от първите глави започват с изграждането на квартала, философията му (още тук проличава, че Тракия е уникален модел), „моделите“/типовете на жилищните блокове, чрез които е изградена, както и тяхната подредба в пространството. По-нататък в съдържанието се преминава през представяне на данни и картографиране на отделните елементи на градската среда. Да, схемите и фигурите са едно от нещата, на които изключително много се радвах, докато четях алманаха, защото вярвам, че понякога една картина може да каже повече от 2-3 страници „сух“ текст.
Докато сме на текста и съдържанието, искам да подчертая, че професионалистите не трябва да имат големи очаквания към тях. В тях няма да прочетете изводи от ранга на „докторската дисертация“, защото те зависят много от авторите на конкретната публикация. Част от тях са студенти, които по обясними причини нямат достатъчно опит или възможност да извлекат необходимата информация по дадена тема. В други текстове личи предубеденост на автора към даден извод и се опитва в експозето си да го защити. Разбира се, има и текстове, които заслужават да им се обърна по-специално внимание при прочит.
Приятно впечатление ми направи, че при анализите на Тракия, жителите са били силно въвлечени в процеса – било то чрез анкети, интервюта, или съвместни дейности. Децата, като фактор в квартала също са ангажирани и е представена тяхната гледна точка за квартала. В книгата може да се намерят и няколко статии и за някои от нещата, които правят „Тракия“ уникално място. Например, кварталните градинки, от които лично съм си брал грозде; „външният вход“ на жилищата на първия етаж, посредством стълба на терасата; историята за номерацията на блоковете и други.
Без значение дали сте жител второ поколение на квартала, кореняк пловдивчанин, който е свикнал да се подиграва на „Тракия“, или новодомец с интерес към историята на района, силно препоръчвам книгата. Всъщност тя може да ви послужи и при избора на покупка или наемане на жилище в района, защото от резултатите от анкетите, може да разберете с какви съседи ще трябва да съжителствате.
А „Алманах на панелна Тракия“ се издава от ик. „Жанет-45“. На този линк може да прочетете повече за книгата, включително и кратък откъс от нея.