Преди няколко дни търсех из интернет пространството, за да си закупя няколко нови книги, свързани с града, урбанизъма и всичко имащо допирни точки с тях. Отделих не малко време, за да отсея най-доброто и полезното за мен от многообразието на предлагана литература на пазара. Някъде в този процес за пореден път се присетих за няколко извода, които направих преди доста време и все още са валидни:
- Първо, литературата, свързана пряко с урбанизма и градската среда на български език, все още е доста оскъдна.
- Второ, българските заглавия, по-скоро са написани като учебници за студенти по сходните специалности.
- И трето, информация за чуждите заглавия се добива с доста усилия и загуба на време за четене по форуми, официални ревюта и т.н., писани от незнайно кого, което увеличава доста риска да се купи скъпа книга с нискокачествено съдържание.
Това ме провокира (почти) всяка седмица да споделям ревю на книга, която вече съм прочел и по този начин да съм (надявам се) полезен за всички търсещи качествена професионална литература.
Реших да започна с първата си „западна“ книга, която закупих още в първи курс и в годините след това се убедих, че съдържанието в нея е актуално и до днес. Става въпрос за книгата на американския урбанист Кевин Линч (Kevin Lynch) „The image of the city“ („Образът на града“). Тя е издадена за първи път през 1960 г. и е резултат от 5-годишно изследване, проведено в американските градове Бостън, Джърси и Лос Анджелис. Целта му е да разбере как хората възприемат заобикалящата ги градска среда. За целта се сравняват и анализират дълбочинни интервюта, направени с местни хора, описващи тяхната ментална „карта“ за подбрана част на града, как те дават насоки, през какъв път прекарват външен човек до дадено място и още доста интересни въпроси, и направената карта на града от обучени специалисти. Всичко това е бога илюстрирано и постепенно се „нареждат“ пласт върху пласт върху общия образ за града.
Достойнствата на тази книга е, че според Кевин Линч градът се възприема чрез следните 5 елемента:
- Пътища/пътеки (paths) – по които човек обикновено се придвижва или би го правил, ако трябва да минава през даден район. Това могат да са улици, тротоари, пътеки, ЖП линии и други подобни, по които хората пътуват.
- Ръбове (edges) – линейни елементи, които се възприемат като граница на даден район или край на път. Това могат да са стени, сгради, бряг, река и други.
- Райони (districts) – сравнително големи площи на града, които се различават по някакъв критерий, определено индивидуално възприемани.
- Възлови точки (nodes) – в повечето случаи това е център, в който се извършва промяна или се случва нещо, според възприемащия. Например, кръстовище, метростанцията, на която слиза за работа или просто място, на което сменя посоката си на вървене.
- Забележителности (landmarks) – важни места, които служат за ориентир, но за разлика от „възловите точки“, те се възприемат като външни, т.е. рядко човекът влиза (ако има такава възможност) в тях.
Разбира се, всеки от тези 5 елемента е описан в детайли какво представлява и интервюираните хора боравят с тях. Не мога да не спомена, че малко или много тази концепция се откриване и в съвременното градоустройство, при изготвянето на различни концепции или общи устройствени планове. Също така, предложената теория за 5-те елемента може да бъде използвана при изготвянето на различни анализи, свързани с качеството на градската среда, както и при последващото им представяне пред обществото, вместо сложни и професионални термини.
Приятно впечатление прави и достъпния език, на който е написана книгата, с оглед на времето, когато е публикувана. Английският в нея не е на високо академично ниво, характерно със сложни конструкции и думи, които трябва да търсиш в речник. Друга положителна черта е, че е богато илюстрирана, въпреки че някои от схемите трудно се четат. Също така, аз обичам книгите с повече място за отбелязване или записки отстрани, а тази го има в изобилие. Допълнително, тези полета се използват и за референции към снимки, други страници и създава впечатлението, че четеш дневника на някого.
А в самия край на книгата е описана методологията, която е използвана по време на изследването, включително и въпросите, които са задавани на жителите на трите града. Така че, ако искате може да заимствате за някое изследване, или просто да си направите експеримент с познатите ви, като им зададете някой от въпросите.
Но дори и да не сте пряко свързан с полето на урбанизма, книгата може да представлява интерес, за да разберете защо правите едно или друго нещо в градската среда. Сигурен съм, че ще намерите своите „уау“ моменти в нея, в които ще си кажете „О, значи затова правя това!“ или „Хей! И аз правя така!„. Прозрения като тези са безценни. А теоретичните знания в нея – също. Според мен, трябва да е задължително четиво за всички първокурсници, които се обучават по специалности, свързани с анализ, дизайн, проектиране или просто разбиране на градската среда.