Кога ще се подпишат договорите за изготвяне на стратегии за местно развитие

По предварителна информация от звеното за управление на Националната селска мрежа, 111 проектни предложения са подадени по процедура № BG06RDNP001-19.610 за подбор на проектни предложения по подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Основната цел на процедурата е да обезпечи подготовката на местните общности за прилагане на подхода ВОМР през програмния период 2022 – 2027 г. Скоро се очаква и официалната информация за реално подадените проектни предложения, тъй като е възможно един кандидат да е подал повече от един формуляр…Continue reading Кога ще се подпишат договорите за изготвяне на стратегии за местно развитие

Новите възможности пред местните инициативни групи (МИГ)

България все още страда от забавяне в подготовката за програмния период 2021-2027 г. А фокусът и надеждите са насочени към Плана за възстановяване и устойчивост. Донякъде съсредоточени в него се пренебрегва друг инструмент, който има пряко отражение върху селските райони в страната. Това е прилагането на подхода ВОМР (водено от общностите местно развитие) чрез изпълнението на стратегии за местно развитие. Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) приятно изненада всички съществуващи и потенциални местни инициативни групи (МИГ), като публикува Насоки за кандидатстване по процедурата за предоставяне на помощ за подготвителни дейности на МИГ за периода 2023-2027 година…Continue reading Новите възможности пред местните инициативни групи (МИГ)

Избор на модел на управление и неговото отражение върху административно-териториалното деление у нас

Това е третата публикация от серията за административно-териториалното устройство у нас. Ако не сте прочели предишните две части, задължително ги вижте преди да продължите нататък. Част 1: История на административно-териториалното деление и нивата на самоуправление у нас Част 2: История на административно-териториалното устройство от Освобождението до днес Прегледът на административно-териториалното деление ясно показва тенденцията за визията на българските власти по отношение на избора на модел за териториално управление. До началото на индустриализацията (в началото на 50-те) е възприеман тристепенният модел (големи окръзи-околии-общини), докато след това се преминава на двустепенен (области-общини). Въпреки тази промяна,  винаги на две от териториалните нива е…Continue reading Избор на модел на управление и неговото отражение върху административно-териториалното деление у нас

История на административно-териториалното устройство от Освобождението до днес

Това е втората публикация от серията за административно-териториалното устройство у нас и нивата на самоуправление. В първата част разказах за нивата на управление според действащите конституции през годините. Тази част е фокусирана върху административно-териториалното устройство (АТУ) в най-новата ни история. По-долу нагледно е показано какви промени претърпява административната карта на България през годините. През 25.11.1887 г., непосредствено след Освобождението в България се извършва реформа в АТУ. Създават се 26 окръзи, включващи 84 околии. Обособяват се и 75 общини и 7 независими такива. През 1901 г.  се осъществява следващата по значимост административно-териториална реформа чрез обнародването на нов Закон за административното деление…Continue reading История на административно-териториалното устройство от Освобождението до днес

История на административно-териториалното деление и нивата на самоуправление у нас

Последните няколко месеца отново в публичното пространства се прокрадва идеята за административно-териториална реформа у нас. В същото време подобни заявки вече има разписани в коалиционното споразумение между четирите партии и коалиции в 47-ото Народното събрание – Продължаваме Промяната, БСП за България, Има такъв народ и Демократична България – обединение. Подобна заявка беше давана още през 2016 година от тогавашния Министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Само че акцентът в него беше поставен върху областите и регионите за планиране от ниво 2 (NUTS 2). В дебатите, доколкото ги имаше, никой не събра смелост дори да намекне, че може би…Continue reading История на административно-териториалното деление и нивата на самоуправление у нас

Демографско състояние на общините в България през 2020

Първоначално заглавието на тази публикация беше „Прогнози, които се сбъдват“, защото през 2015 година публикувах статията „Демографско състояние на общините в България и ефекти от това“, в която направих демографски прогнози за развитието на населението на общините в страната и потенциалните ефекти от това. Прогнозите тогава бяха направени на базата на екстраполация на средногодишния темп на растеж на населението с всички негови несъвършенства при прилагането му на малка територия, каквато са общините. Днес, близо 7 години по-късно, реших да проверя дали прогнозите за населението са били точни и да отговоря на следните въпроси: Колко са станали общините в България с…Continue reading Демографско състояние на общините в България през 2020

Прираст на населението по области

София изсмуква населението от останалите области в страната

На 6 януари от Националния статистически институт (НСИ) на нарочна пресконференция изнесоха някои предварителни данни от Преброяването през 2021 година. Лайтмотивът беше, че населението на България е 6,5 млн души, т.е. спрямо предишното преброяване през 2011 година населението е намаляло с 11% или 844 000 души. Въпреки че в официалната публикация се споменава, че в София населението се е увеличило, докато в останалите области на страната то намалява, като „най-значително е намалението в областите Видин, Добрич и Монтана, които са загубили около една четвърт от населението си, най-малко е в Пловдив, Варна и София област“, тази информация някак си беше…Continue reading София изсмуква населението от останалите области в страната

Развитието на Северозапада отново пропусна своя шанс

От много дълго време се говори, пише и обяснява как Северозападна България е най-бедният регион в страната и в Европа. Ние си го знаем, Европа го знае, живеещите там го усещат. По-запознати с темата дори цитират конкретни социално-икономически показатели, с които да подплатят горния извод. На думи всички у нас са съгласни, че регионът има нужда от целенасочена подкрепа за инвестиции, които, ако не да обърнат, то поне да задържат влошаващите се икономическа, социална и демографска ситуация в него. През 2015 година от Министерството на регионалното развитие и благоустройството дори беше приета Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на…Continue reading Развитието на Северозапада отново пропусна своя шанс

Linia bednost 2020

Всички са бедни, но някои са (доста) по-бедни

В началото следва да кажа, че ще използвам често думите „беден“ и „богат“, чиято връзка е единствено с линията на бедност, и се надявам да няма хора, които да се почувстват засегнати. Често си говорим или пък чуваме за пореден път как синдикатите говорят за „линия на бедност“*, с което те аргументират поредната порция искания за социални трансфери. Аз ще обърна внимание, обаче на драстичните разлики между това даден човек да живее под „линията“ на бедността. Приложената графика е от официалната публикация на НСИ – Национален статистически институт „Индикатори за бедност и социално включване през 2020 година“. В нея много…Continue reading Всички са бедни, но някои са (доста) по-бедни

Административно-териториална реформа на регионално ниво

За административно-териториална реформа в България се говори от десетилетия. Причините за необходимостта й от извършването изказва всяко правителство, а някои дори дават научни аргументи. Но всъщност последната такава реформа, ако може да се нарече такава, е под натиска на външни фактори – приемането на страната ни в ЕС и необходимостта от обособяването на т.нар. „региони за планиране“ (на ниво NUTS 2), които към момента са 6 на брой (променяни веднъж). Преди няколко години, покрай промяната в Закона за регионалното развитие имаше дебати и дори едно от предложенията беше тези райони да станат четири (подробности тук). По редица причини това не…Continue reading Административно-териториална реформа на регионално ниво