Коментар на предложените изменения в Закона за регионалното развитие

Подготовката на страната ни за следващия програмен период (2021-2027) неизбежно ще окаже дълготрайно влияние върху развитието на българските общини. Това ще бъде резултат от предстоящото приемане на измененията на Закона за регионалното развитие (ЗРР), чието обществено обсъждане, поне формално, беше направено в редица срещи през изминалата 2018 година. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) се постара в това отношение – няколко кръгли маси, комисии, регионални съвети и други обществени прояви, с представилите на Министерството, Националния статистически институт, експерти. Само че у мен остана чувството, че решенията вече са взети и е малко вероятно в окончателния проект за изменение на […]

Нови райони за планиране на ниво 2 (NUTS 2)

В края на месец януари Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) публикува за обществено обсъждане предложения за промяна в обхвата на районите от ниво 2 (NUTS 2), съгласно Регламент (ЕО) 1059/2003 за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS). В обявлението се споменава доклад, който Министерски съвет е одобрил. Същият е бил разработен от „междуведомствена експертна работна група, включваща представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, дирекции в структурата на Министерския съвет, Президентството на Република България, водещи министерства с отговорности по управлението на европейските структурни и инвестиционни фондове, НСИ, Националното сдружение на общините в […]

Някои случаи на нецелесъобразно изразходване на публични средства в България

Тази година, отново в началото декември, беше представено второто издание на „Черна книга на правителственото разхищение в България (2016)„. Отново книгата е подкрепена от фондация „Фридрих Науман“ и Института за пазарна икономика. Тази година в нея са събрани 17 истории, описващи нерационалното разхищение на публични финансови средства при осъществяването на различни проекти и инициативи. Голяма част от казусите са били широко дискутирани в медийното пространство през отминаваща вече година. Други, са не толкова познати на широката общественост. Тази година и авторският колектив е по-голям и включва доста разследващи журналисти, които са работили по конкретните случаи. В книгата може да прочетете […]

5 начина да направим визията си за планиране „умна“

Често в практиката при управлението на проекти се говори за „умни“ /SMART/ цели, „умни“ индикатори и други „умни“ неща. Повечето от тях се свързват с английските понятия: Специфичен (Specific) – целта, индикатора и т.н. трябва да е специфичен за дадената територия/план, за който се прави; Измерим (Measurable) – избраната цел, индикатор и т.н. трябва да може да се измерва обективно; Постижим (Achievable) – избраната цел, индикатор и т.н. трябва да може да се постигне при определени условия; Уместен/Реалистиченeн/ (Relevant/Realistic) – избраната цел, индикатор и т.н. трябва да е подходяща спрямо конкретните характеристики на дадена територия/план. Съобразен с времето (Time-bound) – […]

Водено от общностите местно развитие – възможност за прилагане на реална децентрализация при управление на европейските средства

Съвсем скоро (в средата на август) се очаква Министерството на земеделието и храните да избере първите стратегии за местното развитие, които прилагат подхода „водено от общностите местно развитие“. Той е приемник и надгражда LIDER, използван в периода 1991-2013 година. Тези стратегии позволяват на местни инициативните групи (сдружения с нестопанска цел съставени от представители на бизнеса, неправителствения сектор и публичните власти) да управляват между 1 и 5.2 млн. евро, за да допринесат за социалното и икономическото развитие на територията си. На този етап 66 МИГ, включващи 119 общини с население около 1.6 млн. души и обхващащи над 52 хил. км2 от територията на […]

Актуална информация за европейските градове и региони

Ново проучване на Съвета на европейските общини и региони (Council of European Municipalities and Regions (CEMR) изследва структурата на повече от 40 европейските държави и дава най-важната информация отнасяща се за градовете и регионите на 42 страни. В синтезиран вариант е представена формата на управление, административните нива и техния брой, какви са компетенциите на местните власти и други ключови данни за страните. Изследването се прави за втори път след 2012 година, което позволява данните да се сравняват. А част от изводите от тях са, че през последните 3 години броя на единиците на най-ниското ниво на самоуправление намалява с 1.6%. […]

Как се харчат публични средства в България?

В началото на декември, без много шум в медийното пространство, беше представено първото издание на книгата „Черна книга на правителственото разхищение в България“. Тя е издадена по проект на Българското либертарианско общество, с подкрепата на фондация „Фридрих Науман“ и Института за пазарна икономика. Идеята за списването й идва от вече утвърдения модел в някои страни към подобни „черни книги“, които показват нерационалното използване на публични финансови средства при реализацията на различни проекти и инициативи. Българското издание включва 10 примера, които обхващат проекти на централната и местна власт, второстепенни разпоредители с бюджет и автономни институции. Чрез тях е показано как се […]

Територията, която остана без финансиране за инфраструктура за периода 2014-2020

Как едно наглед  невинно определение може да окаже влияние върху живота на цели територии от България. Или защо понякога, ако си до голям административен център си обречен да нямаш право да реализираш проекти свързани с техническата и транспортна инфраструктура, с помощта на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/. Националната дефиниция определя като „селски райони” общините, в които няма населено място с население над 30 000 души. Тази дефиниция е използвана при Програма САПАРД и при Програмата за развитие на селските райони в предходния планов период (2007-2013). Съгласно тази дефиниция, 232 общини от общо 265 общини в България са […]

Кои са всъщност селските общини в България?

Преди известно време дискутирахме с една колежка – архитект, темата за селските общини в България. В хода на диалога ни установихме, че разбираме съвсем различни неща под „селска община“. За мен това означава определението дадено в Програмата за развитие на селските райони, а именно: „…общините, в които няма населено място с население над 30 000 души.“ Дефиниция използвана още от времето на програма САПАРД насам. Така в България 232 от 265 общини са селски. От друга страна позицията на колегата също беше правилна – „селска община“ е тази, която е съставена само от села“. Оказа се, че почти всички държави-членки […]

Демографско състояние на общините в България и ефекти от това

На 1 януари 2015 г. беше обособена най-новата община в България – Сърница, 265-тата подред. Тя е съставена само от 3 населени места – гр. Сърница и селата Побит камък и Медени поляни, и се отделя от територията на община Велинград. 9 месеца по-късна общината се присъединява към МИГ „Доспат – Борино“. Населението й е приблизително 4950 (според данните от Преброяването през 2011 г.). Нова телевизия дори излъчи репортаж за проблемите в „най-новата община у нас”. А те са доста добре обрисувани в репортажа. Слушайки мненията на хората няма как човек да не се запита защо е необходимо община като […]