Нови райони за планиране на ниво 2 (NUTS 2)

В края на месец януари Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) публикува за обществено обсъждане предложения за промяна в обхвата на районите от ниво 2 (NUTS 2), съгласно Регламент (ЕО) 1059/2003 за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS). В обявлението се споменава доклад, който Министерски съвет е одобрил. Същият е бил разработен от „междуведомствена експертна работна група, включваща представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, дирекции в структурата на Министерския съвет, Президентството на Република България, водещи министерства с отговорности по управлението на европейските структурни и инвестиционни фондове, НСИ, Националното сдружение на общините в […]

Няколко начина за подобряване на въздуха в градовете

Градовете в днешно време концентрират над половината от населението в световен план, а в България – над 70%. Освен това, преглеждайки данните от официалната статистика в страната ни по-голяма част от населението е съсредоточено в 10-тина града, които са подложени на екологичен натиск. Последните 2-3 години се говори основно за София, но в същото време Пловдив е градът в България с най-малко зелена площ на човек. Освен това безветрието в Пловдив и увеличаващите се с бързи автомобили силно понижават качеството на въздуха. В общественото пространство се прокарва идеята, че това се дължи главно на личните МПС, които силно замърсяват околната […]

Докладът на проф. Ян Геел – какво (не) разбрахме от него?

На 4 октомври в УАСГ се състоя представянето на доклада – по думите на кмета Йорданка Фандъкова „София – град за хората“, а според заглавието му – „Публични пространства и обществен живот“. Няколко месечна работа, шумно рекламирана, когато проф. Геел идваше в България, а през останалото време – нищо. Първо малко за обстановката и организацията. Събитието имаше прилична програма, доста по-различна от скучните представяния на подобни (стратегически ) документи по обществени обсъждания. Ако изобщо не се интересувате от проблемите на градската среда, можеше поне за една кино прожекция да дойдете. Все пак аула „Максима“ си е своеобразно най-големият кино салон […]

Детайлен анализ на градската среда в района на ул. Иван Асен II и кв. Яворов

Още от студентската скамейка съм вярвал, че урбанистът трябва да е по-скоро медиатор между местните общности и властта, а не фигурата с готовите решения. При работата си винаги съм се опитвал максимално точно да представя гледната точка на хората по начин, който е административно и регулаторно издържан. Да, в някои случаи се налага да се взимат „технократски“ решения за развитието на територията – ако хората не са достатъчно активни или просто не могат да разберат, че промяната в общото неизбежно влияе и на частния им интерес. Не е тайна, че и действащата ни нормативна уредба също не поощрява активното включване […]

Тестване на модел за споделено развитие на жизнена среда

Случвало ли ви се е да попаднете на някое ново място и просто да усещате, че ви е хубаво, без да знаете конкретната причина за това? Или пък да си кажете, че много ви харесва, но да не знаете защо? Някои го обясняват с „духа“ на мястото или неговата „вибрация“, която се пропива дори у просто преминаващи хора. Всъщност до голяма част това усещане се дължи на правилно планираната жизнена среда, в която са отчетени всички заинтересовани страни и техните интереси. Но как се планират местата в България? Най-общо казано местните власти решават, че ще извършат дадена интервенция в градското […]

Територията, която остана без финансиране за инфраструктура за периода 2014-2020

Как едно наглед  невинно определение може да окаже влияние върху живота на цели територии от България. Или защо понякога, ако си до голям административен център си обречен да нямаш право да реализираш проекти свързани с техническата и транспортна инфраструктура, с помощта на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/. Националната дефиниция определя като „селски райони” общините, в които няма населено място с население над 30 000 души. Тази дефиниция е използвана при Програма САПАРД и при Програмата за развитие на селските райони в предходния планов период (2007-2013). Съгласно тази дефиниция, 232 общини от общо 265 общини в България са […]

Демографско състояние на общините в България и ефекти от това

На 1 януари 2015 г. беше обособена най-новата община в България – Сърница, 265-тата подред. Тя е съставена само от 3 населени места – гр. Сърница и селата Побит камък и Медени поляни, и се отделя от територията на община Велинград. 9 месеца по-късна общината се присъединява към МИГ „Доспат – Борино“. Населението й е приблизително 4950 (според данните от Преброяването през 2011 г.). Нова телевизия дори излъчи репортаж за проблемите в „най-новата община у нас”. А те са доста добре обрисувани в репортажа. Слушайки мненията на хората няма как човек да не се запита защо е необходимо община като […]