Историята зад танца „Tranky Doo“

В суинг танците и по-конкретно в Линди средите има няколко хореографии, които някои наричат „големия шлем“ или „светата троица“, т.е. всеки уважаващ себе си дългогодишен танцьор би следвало да ги знае. Тяхната популярност се дължи на това, че са оригинални хореографии от златната ера на суинг джаз музиката и танците. И въпреки че в днешно време се проявяват съвременни интерпретации – особено на Shim-Sham – са останали в автентичен вид и до наши дни.

Единият танц е Shim-Sham, който е най-лесен за усвояване и често е първата хореография от големите три, с която се сблъскват начинаещите танцьори. Хронологично често следващата хореография е Big Apple, без която не минава нито едно голямо суинг парти. На техен фон някак си по-встрани остава третият – Tranky Doo. За него по-малко се говори, доста по-рядко се изучава и лично аз го определям като апокрифната хореография в линди средите. Затова си мисля, че малко повече история за танца и неговото развитие във времето няма да навреди.

Първият Tranky Doo

Все още се спекулира с темата кой точно е измислил хореографията в автентичния й вид. Носят се слухове, че първоначално това е направил Пепси Бетел (Pepsi Bethel). Но за първи път описание за създаването на хореографията се прави от легендарния Франки Манинг (Frankie Manning) в книгата „Frankie Manning: Ambassador of Lindy Hop„. Ето и историята.

В средата на 40-те Франки и неговата група –The Congaroos – обичали да разнообразяват техните изпълнения с движения, които не били класически линди хоп стъпки. В един от клубовете в Чикаго по онова време имало едно момиче, участващо в певческата група, което винаги слизало последно от сцената. Преди да го направи, обаче тя винаги показвала танцова стъпка – fall-off-the-log, след това shuffle, последвано от boogies. Нейният прякор бил Tranky Doo.

Франки харесал тази стъпка и я използвал за началото на негова хореография и „градил“ върху нея. Така било поставено началото (поне според книгата) на танца Tranky Doo. В знак на признание Франки казва, че я кръстил на вдъхновението му – Tranky Doo. Истината е, че за първи път думата „хореография“, използвана за Tranky Doo, се появява през 1980-те, когато вече е била 2 фрази и първоначално се танцувала на песента „Tuxedo Junction“.

В книгата Франки описва, че с „The Congaroos“ танцуват хореографията в Савой и останалите танцьори я научават и така се разпространява сред тях. Следващият клип от 1947 г. показва изпълнението на Whitey’s Lindy Hoppers Tops & Wilda на Tranky Doo на първата част, така както я познаваме и днес. Вторият клип е от втората част на изпълнението и в него има известни различния от това как се танцува Tranky Doo днес.

The “Spirit” Doo

През 1950-те режисьорът с руски корени Мура Ден (Mura Dehn) отива в Савой, за да снима кадри за американските черни танци за филмовия си проект „The Spirit moves“. Тя кани много от танцьорите на Whitey’s Lindy Hoppers Tops да се включат в него. Заради това, че Франки бил сниман за съвсем кратко време, той не проявил интерес към продължаването на работата по филма. Но пък някои от другите танцьори се съгласили. Трима от тях – Ал Минс (Al Minns), Леон Джеймс (Leon James) и Пепси Бетел (Pepsi Bethel) – изпълнили Tranky Doo, отново с край на втората фраза. На клипа Ал е вляво, Бетел – в средата, а Леон – вдясно.

Важно е да се отбележи, че песента „Dipsy Doodle“ е допълнително монтирана в клипа и не е ясно дали тримата са танцували първоначално на нея. Като цяло въпросният филм бил изпълнен с доста грешки и подвеждаща информация. Включително била сбъркано името на хореографията.

The “Frankie” Doo

По-късно Манинг добавя различни стъпки към танца, а много хора наричат тази вариация “Frankie Doo.” В следващото клипче може да я видите. Всъщност Франки няма нищо против хореографиите да се изменят с времето, защото това е все пак е джаз. По този повод Джуди Притчет (Judy Pritchett), дългогодишна спътница на Франки и суинг-историк, казва: „Франки се забавляваше и ужасяваше от опитите да се заучат стъпките и съчетанията от съвременното поколение.

Това беше кратка история на хореографията. За не мен няма значение дали хореографията е измислена от Франки или Пепси Бетел, или кой я е изиграл първи пред публика. По-важното е, че е достигнало до наши дни и все още се танцува, пък било то и рядко.

А, ако все още не сте е научили, в Интернет вече има достатъчно информация за стъпките й. Успех в начинанието!

Вашият коментар