Докладът на проф. Ян Геел – какво (не) разбрахме от него?

На 4 октомври в УАСГ се състоя представянето на доклада – по думите на кмета Йорданка Фандъкова „София – град за хората“, а според заглавието му – „Публични пространства и обществен живот“. Няколко месечна работа, шумно рекламирана, когато проф. Геел идваше в България, а през останалото време – нищо.

Първо малко за обстановката и организацията. Събитието имаше прилична програма, доста по-различна от скучните представяния на подобни (стратегически ) документи по обществени обсъждания. Ако изобщо не се интересувате от проблемите на градската среда, можеше поне за една кино прожекция да дойдете. Все пак аула „Максима“ си е своеобразно най-големият кино салон в София (като изключим зала 1 на НДК). За ценителите на собственото си време и в разрез с установената практика в България, представянето почна точно на време.

Първата част беше посветена на кратка ретроспекция на живота на Геел и професионалните му ангажименти с акцент върху съдържанието на книгата „Градове за хората„. Подобна презентация направи и когато беше тук за представянето й преди около една година в Софийска градска художествена галерия, само че сега беше притиснат от времето и се получи нещо като резюме. За всички негови фенове беше отделен половин час, в който могат да си закупят книгата му, а на най-търпеливите беше обещано, че ще получат и автограф.

Втората част беше гвоздеят на програмата – представянето на самия доклад „Публични пространства и обществен живот“. Малко преди това беше и публикуван в сайта на Столична община и на други места. Него може да изтеглите от тук (редакция: поради някаква причина на сайта на Столична община файлът е забранен за достъп. За това го качвам тук – *.pdf ~125 MB). 102 страници, цветен, нестандартен формат, с малко думи и много картинки. Винаги съм бил фен на подобни доклади, а дори и на стратегически документи, защото смятам, че така много по-добре сложната материя се разбира от всички. Примери в това отношение много и на запад, и на изток. Затова бях приятно изненадан, че в България от общинската администрация се е приела подобна форма на доклад. Фокусът на документа беше поставен върху централната част на София (не знам защо в публичното пространство се прокламира, че е за София? Или пък София е само централната й част?). Докладът акцентира на 4 големи теми: градска идентичност; мобилност, обществен живот и качество на публичното пространство. Всяка от тях е разглеждана в различни аспекти. След което се правят констатации и изводи. Препоръчвам да се прочете от всички, които имат отношение към случващото се в града. Най-малкото, за да могат да упражняват натиск как да им бъде поднасяна информация за в бъдеще.

Понеже следях темата сравнително от близо знам колко труд е вложен в проучвателната дейност и най-вече работата „на терен“. Поради тази причина с нетърпение очаквах да се запозная с изводите и препоръките към Столична община. Тук обаче искрено се изненадах. Почти всички констатации, които прочетох (а на събитието и чух) вече ги бях виждал в различни официални документи. Предложенията бяха с изключително пожелателен характер, които отново бях вече чел или в официални документи, или пък в модерните книги за урбанизма. За момента си помислих, че съм на изключителна студентска презентация, в която е по-важно пътят до конкретното решение. Но как то ще се случи – вече е за „след като завършиш“.

В следващите редове ще очертая няколко неща от доклада, които силно ми направиха впечатление.

Първо, изключителния труд, който е хвърлен в набирането на изходната информация на терен. Според информацията ми за последно някой беше броил трафик при разработването на Общия устройствен план за Пловдив. Може би и „Мотт Макдоналд“ са го правили във връзка с разработването на генералния план за движение на София, но ми е убегнало.

Второ, отделено е изключително много внимание на велосипедното предвижване, но пък от графиките е видно, че колоездачите са средно 1,8% (лично мен тази цифра ме изненада. Мислех че ще са доста повече.), но явно пък техният вик се чувал като за поне 20%. Очевидно автомобилният транспорт е 31,4% от целия трафик, докато зависимостта от обществения транспорт – 37,1%. Пешеходците са близо 30%. Тези данни подлагат на съмнение извода: „Модалният сплит на София ясно показва, че силната зависимост от автомобилите все още е налице, макар да нараства броят на пешеходците и ползвателите на градски транспорт“. 

Според мен един въпрос се пропуска, който гледайки тези данни си задавам: „Ние сега София искаме да я правим град за хората (пешеходците) или град за колоездачите?“ Съжалявам, но София си е град за хората. Просто част от тях предпочитат да се предвижват с автомобили. А по-голяма част с обществен транспорт.

Дори в примера, който се изтъква от Ню Йорк и „Таймс Скуеър“, със затварянето на улицата се увеличава геометрично пешеходния поток, а не велосипедния такъв (предполагам, че и той има минимален ръст).

Относно затварянето още се чудя като премахнем колчетата от тротоарите (едно от предложенията в доклада) и започнат да се налагат глоби за паркиране на кой ще помогнем. Само преди няколко години моделът беше такъв и тротоарите по централните части, а и не само бяха пълни с паркирали автомобили. Най-вероятно, защото всеки си е мислил, че точно на него ще му се усмихне късмета в този ден и няма да го глобят. А дори и да го направят кой ли ги плаща, но то няма и кой да си ги иска. След като започнаха да се слагат колчетата, шофьорите се научиха и сега тротоарите са „изчистени“ от автомобили. А през последната година обръщам внимание, че и по-малко се чупят или режат, т.е. за мен мярката има ефект. И нямам обяснение защо се предлага замяната на една работеща мярка с друга – доказала се като неработеща. Може би, за да могат велосипедистите по всяко време да слизат на уличното платно или да се качват на тротоара, безпрепятствено?

Трето, примерите в доклада заемат значителен обем от него. Добре е да ги има, но пък да се сравнява София с градове, които има съвсем различен манталитет и култура на поведение, е най-малкото странно. Все пак това е добра отправна точка към какво да се стремим.

Забелязва се и залитане към генерализация или обобщаване на базата на единични факти. Пример за това е, че „по най-важните пешеходни коридори обикновено се движат трамваи, които подкрепят пешеходците в достъпа им до пешеходната мрежа на градския център…“. А за София това е една улица – „Граф Игнатиев“.

Четвърто, добро впечатление прави подбора на ключови зони, в които да бъдат извършени интервенции (т.нар. „казуси“). Но защо точно те, дали е направена връзка с предложения за намеса в тях с културния контекст на българина, вече изготвените концепции за централната градска част – не става ясно.

Пето, по отношение на наболелия въпрос за нощния градски транспорт и че той подкрепял нощната икономика е много дискусионен. Все пак в София имаше време, в което 3 линии се движеха през нощта. Ефектите от този експеримент бяха доста спорни както от икономическа, така и от социална гледна точка.

Шесто, лично аз съм субективно настроен за вкарването на велосипедите по основните булеварди, провеждащи предимно автомобилно движение. И предложение тип „ние сега ще свием булеварда, пък колоездачите ще почнат да го ползват“, някак си не ми се струват научно обосновани.

Най-ценното нещо в този доклад и изобщо работата на проф. Геел в София е методологията, която прилага за оценка, ноу-хауто което най-вероятно е предал на българския екип и невероятните изживявания на доброволците за проучванията. Но трябваше ли да каним (срещу съответната сума) световноизвестно име, което да ни каже нещата, които ние вече знаем? Надявам се набраната информация за изготвянето на доклада да се осъвременява периодично, иначе просто цялата инициатива ще е „много шум за нищо“.

Цялото събитие приключи с прожекция на филма „Човешкият мащаб“ (The human scale), който може да гледате тук. В него основна роля има отново Ян Геел. А да, и подписи на книги. Последните се харчеха като „топъл хляб“ на редовната си цена. Ако не друго, арх. Геел може да продава доста успешно идеите си. Тук се сещам за един него цитат: „може да не съм най-добре пишещият автор, но съм най-добре продаваният„.

Вашият коментар