„Успокоена зона“ в центъра на София – мярка със спорни ефекти

От избора на нов главен архитект на София в лицето на арх. Здравко Здравко безспорно общината се опитва да интегрира непопулярни до този момент, за да превърне столицата в по-добро място за живот. Организираха се редици срещи, каниха се популярни световни имена в областта на урбанизма. Разработват се визии и какво ли още не. Притеснителното е, че покрай залитането по „модата“ в урбанизма и организацията на градската среда се хабят изключително много ресурси и енергия, които няма да имат почти никакъв резултат или поне не и търсеният такъв.

Пример за това е последната публикация в медиите, че „общината е на път да ограничи скоростта в центъра на София до 30 км в час„. Като това предложение вече е прието от комисията по транспорта без анализ за ефектите от това и дали изобщо е приложимо. Предложената „успокоена зона“, според публикацията на „Дневник“ обхваща зоната заключена между улиците „Алабин“, „Леге“ и булевардите „Христо Ботев“, „Васил Левски“, и „Цар Освободител“. Решението се очаква да бъде взето утре (28.09.) на редовно заседание на Столичния общински съвет. Основните аргументи в подкрепа на тази мярка е, че тя е заложена в приетата вече Програма за управление на качеството на атмосферния въздух на Столична община за периода 2015-2020 година. След запознаване с документа, обаче става ясно, че тази 30 км/ч. са постъпило предложение от някой в хода на обществените обсъждания на програмата, на което е отговорено : „Предложението е принципно отразено. В програмата е включена мярка“Разработване на механизъм за реализиране на мерки по Чл. 28а ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, за ограничаване движението на моторни превозни средства и създаване на ниско емисионни зони“, в рамките на който ще бъде обсъдено и това предложение“. От това става ясно, че професионалистите, работещи по програмата не са го залагали никъде, но пък в същото време явно е привлекателно решение за събиране на рейтинг, за да достигне до сесия на Общински съвет.

Ето няколко аргумента защо това не трябва да се прави в София или който и да е било друг град в България. Поне не и с аргументите, че така повишаваме качеството на въздуха.

Първо, обособяването на новите места в зоните за платено паркиране дават една чудесна отправна точка колко би струвало това начинание. За разширяването на зоната и обособяването на близо 1200 нови места ще са необходими 3,5 млн. лв. Надявам се, че това включва боята за разчертаване, пътните знаци (че е забранено паркирането), указателните табели (как да си платите) и други разходи. Тъй като в българското законодателство няма термин „успокоена“ зона, а подобни инициативи не са делегирани на местно ниво, Столична община е изправена през създаването на правен казус. В закона за движение по пътищата все още съществуват знаците Д15 и Д16, респективно начало и край на жилищна зона. Но в нея скоростта е максимум до 20 км/ч. и хората могат да се движат по пътното платно. Поради тази причина на абсолютно всяко кръстовище трябва да се постави знак за ограничение на скоростта на 30 км/ч., а ако властимащите решат да подчертаят, че това е специална зона – още един знак. Това от своя страна струва пари и ако вземем за референция организирането на „цветните зони“ в зони, тя е милиони.

Второ, в улиците, в които се предлага въвеждането на „успокоената“ зона практически е невъзможност да караш безопасно с повече от 30-40 км/ч., защото те са тесни, винаги има трафик по тях и поне по един ред паркирани коли и никога не знаеш от къде може да се появи човек. Т.е. шофьорите така или иначе в момента карат горе-долу с толкова по тези улици.

Трето, положителните ефекти върху качеството на въздуха са спорни, защото, както всеки шофьор може да каже, на по-ниска предавка колата „харчи“ повече, защото използва повече от мощността на двигателя. И за да го проверя на практика си направих експеримент късно вечер, за да не преча на движението, при намален трафик, да карам с известно време с 30 км/ч. Колата е с бензинов двигател, покриващ Евро 6 стандарт, малка мощност, което уж значи щадяща. Та, при 30 км/ч.  разходът ми на гориво беше близо 8.5 л. на 100 км. Когато карам по същото трасе със скорост 50-55 км/ч. същият е 4.5 л на 100 км. Видно е, че с „екологичната“ мярка колата ми отделя близо 2 пъти повече въглероден диоксид.

Четвърто, обособяването на подобна зона създава предпоставки за излишни глоби за превишена скорост, ако все пак някой мине с 50 км/ч.

И все пак подобно решение би могло да има и положителен ефект – евентуално да намали инцидентите с пешеходци и колоездачи, защото спирачният път ще бъде сведен почти до 0. Възможност е по тези улици да се съчетава велосипедното с автомобилното движение, но пък никъде в предложението не видях подобно нещо. Трасетата за колоездачи, поне в София, рядко са по уличните платна на малките улици. Даже не помня да съм виждал такова. А и България като цяло е далеч от използването на велосипед за разлика от Холандия или Австралия където подобни зони имат смисъл.

Въпросът е трябва ли да даваме милиони само, защото няколко човека са решили да провеждат експерименти в градска среда? Много по-евтино ще е да се разработят едни унифицирани неравности (така популярните „легнали/спящи полицаи“), които да се поставят на съответните места. Или пък около центъра да се направят най-после няколко паркинга, които да „поемат“ колите, обичайно движещи се в центъра. В този смисъл в Белград, Сърбия изключително приятно впечатление ми направи как почти в идеалния център съществува многоетажен гараж, който на пръв поглед изглежда като търговски център. Да, сигурно и там земята е скъпа в централната част и загубите на общината са били не малки, но пък за сметка на това всеки посещаващ пешеходната зона има възможност да остави колата си и да върви пеша или с колело.

Вашият коментар