5 начина да направим визията си за планиране „умна“

Често в практиката при управлението на проекти се говори за „умни“ /SMART/ цели, „умни“ индикатори и други „умни“ неща. Повечето от тях се свързват с английските понятия:

  • Специфичен (Specific) – целта, индикатора и т.н. трябва да е специфичен за дадената територия/план, за който се прави;
  • Измерим (Measurable) – избраната цел, индикатор и т.н. трябва да може да се измерва обективно;
  • Постижим (Achievable) – избраната цел, индикатор и т.н. трябва да може да се постигне при определени условия;
  • Уместен/Реалистиченeн/ (Relevant/Realistic) – избраната цел, индикатор и т.н. трябва да е подходяща спрямо конкретните характеристики на дадена територия/план.
  • Съобразен с времето (Time-bound) – поставената цел, стойност на индикатор и т.н. трябва да може да се постигната в ограничен период от време, което е взето предвид при определянето им.

Този подход е измислен в началото на 80те години и до ден днешен не се е изменил много, защото се е наложил като работещ в много сфери.

Но е чудно, че не се прилага при разработването на визии при изготвянето на стратегически и планови документи в полето на урбанизма. Но за това по-надолу.

Нека първо започнем с един експеримент: Можете ли да познаете за кои общини се отнасят следните желания (визии)? Те са подбрани напълно случайно и обхващат големи и малки общини в различни части на България.

Запазила и усвоила своя природо-географски потенциал, община ХХХ е развит селски район, в сърцето на Северозападна България, където хората оползотворяват своя потенциал и откриват нови възможности за развитие.

Община ХХХ е преодоляла същественото социално-икономическо изоставане и демографските проблеми чрез подходящи инвестиции за възстановяване на потенциала си за развитие и за създаване на условия за по-високи темпове на растеж.

ХХХ – европейска община с устойчиво развитие и привлекателна жизнена среда, съхранено историческо наследство и проспериращ морски, културен, академичен, транспортен и туристически център.

ХХХ – ключов за Черноморския регион град – източна врата на ЕС и ХХХ –  град на Високи  Технологии, Енергия, Мениджмънт, Промишленост, Образование, Туризъм, Околна среда.

Община ХХХ – община с развит туризъм, със съхранена култура и околна среда, предоставяща възможност за бизнес, инвестиции и висок стандарт на живот.

Община ХХХ – зелена и иновативна, отворена към хората, с благоприятна среда за бизнес и инвестиции.

Община ХХХ – просперираща тракийска община, един от лидерите в развитието на България, където богатото природно и историческо наследство, науката и съвременната култура, стимулират икономическия растеж и творческата изява на хората.

Община ХХХ – територия за целогодишен отдих, спорт и туризъм, с добре изградена инженерна и социална инфраструктура, оазис за български и чуждестранни туристи – белите дробове на Горна Тракия; добро място за развитие на малкия и среден бизнес, черешовата градина на Пловдивска област; територия на толерантността, където живеят и се трудят в мир и благополучие млади хора представители на основните етноси – българи, турци и роми.

През периода 2014-2020 г. Община ХХХ ще продължи да се утвърждава като една от устойчиво развиващите се териториални общности в Източно-родопския регион и област Кърджали.
Постигането на устойчивия и приобщаващ растеж на местната икономика ще се „гарантира“ от ефективната капитализация на местните ресурси и потенциали чрез целево, компетентно и прозрачно използване на наличните Европейски и национални инструменти за развитие.
На тази основа ще се създадат адекватни на нуждите и очакванията на местната общност условия за висок стандарт на живот, бизнес и реализация!

Струва ли ви се, че в голяма част от горните визии трите „Х“ могат да бъдат заместени с името на почти всяка община в България? Дали горните са уникални визии, или просто универсални пожелания? Според мен по-скоро второто.

През последните няколко години като че ли взе да става модерно в България да се говори за „умни градове”, „интелигентни системи”, „иновации в градското планиране” и други подобни определения. Тази тенденция на изказ от страна на политиците, (не)главните архитекти и знайни и незнайни общественици някак си започна да се проявява и в стратегическите документи и устройствени планове, които се разработват на различните териториални нива – градско, регионално, национално. Принципно това нямаше да е проблем, ако зад употребата на тези популярни и добре звучащи думи стоеше наистина съдържанието, което оригиналните им автори са вложили. За съжаление, в България голяма част от професионалната и политическа общности ги употребяват просто, защото са на мода.

Това довежда до логичния резултат – почти всяка община във визията си за развитие съдържа „по-добро качество за живот”, „подобрена инфраструктура”, „проспериращо население”, „икономически растеж” и т.н. Устройствените планове, доколкото ги има налични, не правят изключение в своите визии – икономически растеж, социално приобщаване и т.н.

Да, българските населени места, общини и региони имат много проблеми, но е наивно да смятаме, че за 7, 10, 15 или 20 години (колкото са хоризонтите на плановете) ще ги решим, особено ако работим върху всички тях едновременно и с еднакви усилия – човешки, финансови и др.

Така какво се получава на практика? Това изречение наречено „визия”, което трябва да бъде най-важният „лайт“ мотив за плана, става безсмислено, защото в него не се съдържа уникалността на мястото, нито какво точно ще се реши с конкретния документ.

Какво можем да направим, за да подобрим нашата визия или да я направим „умна“?

Визията трябва да се отнася до плана, не до целия град, община или регион.

Преди всичко визията трябва да бъде изявление, което показва какво конкретният план ще решава или постигне, затова тя трябва да е програмно ориентирана. Една от най-често срещаните грешки е да се напиша една общо изречение какво е градът или общината или пък какво трябва да бъде. Всички искат „добро място за живот”, „съхранена околна среда” и т.н., но това, което има значение е как планът интерпретира „добро място за живот”, например, и след това какви мерки са заложени в него, за да го постигне.

В този смисъл, „град, в който дефицита на жилища е не повече от 5%” е много по-смислена визия от „добро място за живеене”. Или пък „квартал с по-зелени улици от година на година” е за предпочитане пред просто „зелен квартал”, или „жителите на общината получават доходи с 5% повече от средното за страната“ пред „висок стандарт на живот“.

Политически ангажирана (обвързваща)

Визията трябва да е политически ангажимент. Още от първите курсове в университета, студентите се учат, че урбанизмът неизбежно е свързан с политическите решения и обстановка. Ако внимателно се зачетете в предизборните платформи по време на избори и ангажиментите, които кандидатите поемат чрез тях, ще видите, че значителен дял от тях са свързани с развитието на града, общината или страната като цяло, т.е. свързани с урбанизма и вече разработени стратегически документи.

Избирайки визия, която съвпада с политическата среда планът ще се легитимира и ще повиши неговият шанс да се изпълнява, а на просто да бъде поредният документ, поставен в най-долния рафт на някой чиновник.

Негативът на това е, че визията малко или много трябва да бъде обвързана с политическите цикли, но ако е направена умно или политиките са последователни, измененията по нея ще бъдат минимални.

Произтичаща от хората

Визия, която е част от политическите кампании, задължително е насочена към електората и местните лидери. Тя би следвало да е резултат на наблюдение, изследване и вслушване в думите на хората с надеждата властимащите да бъдат (пре)избрани. Но само това не е достатъчно. Хората трябва да бъдат активно въвлечени в процеса на разработване на плана и неговата визия чрез „работилници”, официални събрания/конгреси, за разработването й. Те трябва да имат възможност да правят коментари и предложения, използвайки социалните медии, да влизат в диалог с политиците и планиращите, а последните да отчитат тези мнения.

Да, визията може да бъдат формализирана от професионалистите, но със сигурност, разработена в интерактивен диалог с месните общности.

Непрекъснато дискутирана

Както управляващите се сменят, а с това често и приоритетите за развитие, така и визията трябва да бъде непрекъснато обсъждана и при необходимост – променяна, за да отразява актуалните виждания на местните общности. Да, големите книги казват, че визията е дългосрочната представа за това каква да бъде територията, но никъде не подчертават, че тя не може да бъде сменяна. В края на краищата градовете и регионите непрестанно се променят и плановете, с които се управляват същи не трябва да са статични, а постоянно да се наблюдават, оценяват и осъвременяват.

Приоритетно ориентирана

„Умната“ визия значително се различава от неясните думи за „идеалната територия“, или изказвания от типа „може да е валидно навсякъде“. Тя е обвързана с мястото и следователно зависима от тях. Иначе казано, визията трябва да „говори“ за приоритети: за това, което хората искат и това, което политиците се ангажират да направят. Поради тези причини тя би следвало да е ценна.

Дали в близко бъдеще визиите ни за планиране ще се променят? Съмнявам се, но можем заедно да работим за това.

Вашият коментар