Тестване на модел за споделено развитие на жизнена среда

Случвало ли ви се е да попаднете на някое ново място и просто да усещате, че ви е хубаво, без да знаете конкретната причина за това? Или пък да си кажете, че много ви харесва, но да не знаете защо? Някои го обясняват с „духа“ на мястото или неговата „вибрация“, която се пропива дори у просто преминаващи хора. Всъщност до голяма част това усещане се дължи на правилно планираната жизнена среда, в която са отчетени всички заинтересовани страни и техните интереси.

Но как се планират местата в България? Най-общо казано местните власти решават, че ще извършат дадена интервенция в градското пространство. Възлагат разработването на подробен устройствен план (ПУП), в който се отразяват определени количествени параметри, изчертават се едни нови сгради, площадки и т.н. и формално се съгласува със заинтересованите лица. Но реално последните не са въвлечени в процеса на (до)изграждането на средата, а са поставени пред свършен факт. А има много по-добри начини за развитие на жизнената среда, например чрез отчитане мнението на всички живущи на територията.

Този модел работи в много страни, но все още не се прилага в България. Затова от Съюза на урбанистите в България направихме проект за разработване на модел за споделено развитие на жизнена среда в град София, като конкретният обхват е ж.к. „Яворов“ и ул. „Цар Иван Асен II“ (виж картата).

Карта: Нурхан Реджеб и Мария Иванова

Целта на проекта е да покаже, че е възможно алтернативно планиране на жизнената среда в градовете, с участието на местните общности, бизнес, общинска администрация и неправителствени организации. За постигането на целта се предвижда използването на иновативни подходи и инструменти за планиране на нуждите на местните общности и тяхното отражение в градското пространство.

Защо го правим?

На първо място, защото считаме, че сегашния модел на планиране на градската среда не е ориентиран към гражданите и те трябва да бъдат посвени в центъра, когато това се прави. Второ, в българската практика все още отсъстват „гъвкави“ инструменти за изследване и планиране на градски територии, което позволява провеждането на емпирични изследвания в тази област. Трето, настоящата система не е проактивна. Тя не позволява динамичното събиране на данни и провеждането на анализи за моментното състояние и настъпващите промени в градската среда, които да обосноват вземането на едно или друго решение. Четвърто, системата ни на планиране не позволява отчитането на уникалните ценности и потенциал в градските квартали и публични пространства, защото те не се изследват задълбочено, а се прилагат просто унифицирани подходи. Пето, световната практика е показала, че включването на местните общности в процесите на формулиране на визии за развитие, определяне на приоритети и информирано вземане на решения за бъдещето на дадена територия значително намалява риска от съпротива. Шесто, все още трябва усилена работа по установяването на трайна и ползотворна връзка между всички актьори, участващи в планирането и използването на градските пространства.

Какво ще направим?

В рамките на проекта ще бъдат извършени редица задълбочени изследвания на икономическата, социалната, физическата и екологичната среда, чиято цел е да „прочетат“ и „разберат“ правилно състоянието на квартала. Наред с това активно ще бъдат привлечени местните жители, бизнес, администрация и неформални сдружения по отделните дейности като се насърчават да работят съвместно. На финала на проекта се предвижда изготвянето на доклад, който описва целия процес и съдържа препоръки за пространствено развитие и жизненост на квартала, както и организиране на публичен дебат върху резултатите и дейностите по проекта.

Реализацията на проекта вече започна с първите теренни проучвания за изследване и картографиране на пространствената „рамка“ на квартала, включително „заснемането“ на дървета, осветителни тела, нанасяне на нови и изчезнали стари сгради. Освен това се направи оценка на състоянието на улиците, тротоарите и публичните пространства (площади, площадки за игра и др.). Съвсем скоро те ще бъдат дигитализирани и ще ни спомогнат за изграждането на образ на актуалното състояние на квартала.

Проектът получи финансиране от Програма „Европа“ на Столична община и се реализира от СУБ, с помощта на партньорите от АСУБ, Трансформатори, Иград и СО – район „Средец“.

Допълнителна информация за проекта може да намерите на неговата фейсбук страница: fb.com/spodelikvartala/и на сайта на СУБ: bgplanning.org.

1 коментар за “Тестване на модел за споделено развитие на жизнена среда

Вашият коментар