Книга на фокус: Моят Пловдив

Тази седмица официално Пловдив встъпва в “длъжност” “Европейска столица на културата” (ЕСК) за 2019 г. Безспорно очаквана година от почти всички милеещи за града, но дори и тези, за които Пловдив е просто бизнес. Няма да коментирам празненствата за откриването, самата готовност на града да поеме такава отговорна задача, която всъщност сам си спечели или реакциите и нагласите и възможностите на местната управа по отношение на ЕСК 2019.

Аз мисля да отбележа важния ден с днешната книга на фокус, която се казва “Моят Пловдив. Брулени години” от Димитър Пампулов, на която се натъкнах съвсем случайно, разхождайки се в…Пловдив. Тя ме накара да разбера, че мемоарите на някой могат да бъдат страхотен източник на информация за града през даден период от време, защото го описват през призмата на емоциите, а не като енциклопедично познание. В тази книга лично за себе си открих изключително любопитни неща за Пловдив и живота в него по времето на социализма (авторът е роден през 1942 г.).

Емоцията, с която пресъздава исторически факти, ме грабна и с всяка страница исках да научавам все повече и повече неща за ежедневието на това време. Въпреки че не всички глави в книгата мога да се отнесат към тясното понятие за градска среда или урбанизъм, те показват социалните отношения в различните групи. Както казва арх. Генчев, трябва да разбираме “духа на мястото”, а тази книга много добре го обрисува.

В отделните глави може по увлекателен начин да намерите повече информация за емблематични за града места, част от тях вече несъществуващи. “Моят Пловдив” може да ви покаже интересна гледна точка върху Летния театър и бар “Каменица”, тепетата, Военния клуб, Турската баня, Пловдивския панаир, откриването на Альоша на Бунарджика. От историята на автора може да разберете, че в Пловдив е имало френски колеж (може ли да познаете къде?), с каква репутация са били езиковите гимназии в града и кой ги е посещавал, животът в централната част, къщите в Стария град, защо и до днес Пловдив се счита за град на артисти и музиканти и не на последно място как са съжителствали различните култури на територията му.

Книгата “Моят Пловдив” се издава от издателство Хермес. А официалната анотация гласи:

Сладкодумно, с богата култура и усет за детайла Пампулов вдъхва живот на картини от миналото на Пловдив, които преминават пред очите ни като кадри от филм в старо градско кино. Бившите богаташки къщи по улица „Велико Търново“ проскърцват от стъпките на преходни наематели и странни индивиди. Емоционалната разходка продължава през емблематичните за пловдивчани места: Френския колеж, Военния клуб, „Тримонциум“, Летния театър, Панаира… Етническите малцинства в хилядолетния град са представени чрез ярки и незабравими образи, а някогашната „американска мечта“ е пречупена през съдбите на отделни личности. Пъстър колорит, мамещ аромат и неповторимо настроение са неизменни спътници при прочита на тази различна книга за Пловдив.

Определено след прочитането на тази книга открих нов начин за набавяне на информация за даден град. Ако имате препоръки за заглавия на книги с подобно съдържание, ще се радвам да ги споделите като коментар или да се свържете с мен, чрез контактната форма на сайта.

Вашият коментар