Градът като форма на организационна култура

В УНСС имахме един модул – „Управление на човешките ресурси“, – който освен, че се характеризираше с малко по-различното представяне на съдържанието, си беше и доста интересен в голямата му част. Там правихме и какви ли не тестове за това какъв тип хора сме, каква ни е ролята в екипа и т.н., но най-важното имаше си доста провокации. Разбира се, трябваше и да се четат и книги и докато задълбавах в една от тях, свързана с организационното поведение, виждах все повече паралели с това как „функционира“ градът и една организация. Тук ще изложа само накратко някои от тях.

Градът днешно време представлява може би едно от най-големите проявления на организацията. По-внимателно осмисляне на града и сравнението му с организацията неизменно ще покаже значителни прилики между двете структури. Ако организациите са „социални системи, обединяващи човешки и материални ресурси“[1], то градовете са висше проявление на това. Населението им с неговата индивидуална и обществена (личностна) роля оформя безброй много социални системи, а ресурсите за постигане на индивидуалните потребности могат да се изразят с благата, които предоставя градът, като организационни единици – това могат да са както публичните услуги (транспорт, водоснабдяване), така и предоставяните възможности за работа, респ. реализация.

Градът притежава всички характеристики на организацията: той е „подреден“ или поне в него не цари хаос, дори и привидно да изглежда, че е така; второ в него текат постоянни процеси по създаване, надграждане, а понякога и разрушаване на тази подреденост и разбира се има институции, които формално имат грижата да го управляват. В градското пространство може да открием всички аспекти, предмет на науката Организационно поведение – индивидуални различия, ценности, възприятия, различни етични норми, наред с груповите процеси, които произтичат от тях в почти всяка организация. Това дава достатъчно основание културата в града да се разглежда от гледната точка и на организационната култура и да се откроят приликите между тях.

Също, както при организацията човек се присъединява към града по свое собствено желание и въпреки че до определена възраст той е ограничен в своя избор, поради факта, че до даден етап от жизнения си път той е зависим от родителите си – те взимат решенията, след това има възможността да избере своето място на живот. Формално един човек се присъединява към града със своята лична карта или (адресна регистрация), но дали ще се почувства свързан (обвързан) с него е въпрос на вътрешно усещане. Много хора в студентските си години се местят да учат в София, Пловдив или други университетски градове, значителна част от тях остават до края на живота и в тях, но единици са тези, които се наричат „софиянци“ или пък „пловдивчани“.

В града, както при организацията, съществуват формални и неформални структури. По линията на формалната може да се откроят следните нива: личностно, колективно (като част от колектив с общи цели); институционално (съобразявайки се с наложените норми и стандарти на поведение в обществото) и обществото като цяло (съвкупността на всички жители). Линията на неформалното включва следните йерархични нива: индивидуално; малка група (например семейството, съседите от блока и пр.); голяма група (определена от мрежата от контакти на индивида, например футболна агитка, отиваща на мач) и общността като цяло. На всяко от тези нива човек изгражда своите ценности като по линията на формалното голямо внимание оказва външната среда – институционалните (писаните) правила за поведение и възприятия кое е добро/лошо, правилно/неправилно и т.н. или иначе казано, кои са общоприетите ценности, утвърдени в обществото. По линията на неформалното поведение индивидът оформя своя мироглед под въздействието на индивидуалните си контакти (хората, за които го е грижа) и неговия личен АЗ.

Mineapolis 1km
гр. Минеаполис Източник: Гугъл Земя

Формите на проявление на културата на града, също както при организацията, видимо се проявяват в градското пространство, с единствената разлика, че те са забележими за цялото общество и всички ние ежедневно сме свидетели на тях. За пример може да дадем актуалното през последните години саниране, което очевидно е подвластно на индивидуализма и това може да се разбере дори само от боята, която се използва при довършителните работи, варираща в най-различни цветове. Дали за обществото това е приятно (или красиво)? Въпреки че не се правени допитвания по този въпрос, най-вероятно – не. На ниво „малка група“ индивидите могат да се обединят за построяването на барбекю пред входа на блока и това ще им достави удовлетворение, но дали функционирането му, при неблагоприятен вятър, ще е приятно за живеещите на ниските етажи на сградата? По време на футболни срещи сме свидетели как почти след всеки мач феновете на единия отбор (най-често загубилият) изкарват емоциите чрез разрушаването на общинска и частна собственост. Всички тези примери илюстрират конфликти в междугруповите отношения, породени от различията в културата в общността (нейните по-долни нива).

IMG_4542Проявленията на, най-общо казано, градската култура, определена от формалните отношения може отново да се види на отделните нива. Например, по силата на наредба хората са задължени да чистят снега пред къщата си, а ако не го направят има последващи санкции. Използвайки същия пример може живеещите в един блок да си направят график за почистване на снега, т.е. те вече са колектив, който има обща цел и задача. Културата на институционално ниво се проявява в системата за планиране на градовете. Това са всички решения които се взимат ежедневно за развитието на една урбанистична структура – дали да се построи нов път, или пък да се направи градинка, дали да се допусне изграждането на небостъргач в историческия център или собствениците да се задължат да поддържат къщите си в добро състояние и т.н. Съвкупността от тези културни проявление оформя и културния профил на града.

Проследявайки в исторически план населените места също ще се убедим, че културата има пряко отражение върху организацията на градовете. Преди Освобождението в България силно „властват“ неформалните отношения, в резултат, на което всеки си строи къщата почти без правила, улиците криволичат, а стрехите почти се допират. В следващите години формализацията се засилва и градовете започват да се планират холистично от властта, чиято култура е съвсем различна. Това довежда до постепенна регулация на това какво и къде може да се строи, а видим белег е постепенното „изправяне“ на улиците. Именно поради тези формални отношения след големия пожар в Стара Загора градът е придобил тези прави улици, с които и до днес се различава от останалите градове в България.

В обобщение може да се каже, че градовете ни са уникални, защото, в исторически план, различни културни организации (в лицето на обществата, населявали ги в конкретния момент) са оставяли своите следи („наследство“) в тяхното развитие.

[1] Паунов, M. и др. „Организационно поведение“, стр. 10, Сиела,С., 2013 г.
Дончев, В. „Урбанистична социология“, С., 2001 г.

Вашият коментар