Безплатен публичен транспорт: мисия (не)възможна

Отново сме зима и отново качеството на атмосферния въздух в големите градове е на първата страница на вестниците и водещата новина в информационните емисии. За пореден път се обсъждат мерки за намаляване на т.нар. ФПЧ (фини прахови частици). За последната година станахме свидетели и на пускането на т.нар. „зелено“ билетче в градския транспорт на София, на цена от 1 лв. за неограничен брой пътувания за конкретен ден, чиято основна цел е да насърчи хората да ползват публичен транспорт за сметка на личните си автомобили. Това на фона, че в приетата общинска програма на София беше записано, че той ще е безплатен. Като цяло мярка със спорен ефект. Лично при мен точно в този ден, пътувайки по обичайния си маршрут в стандартния си часови интервал, стоях в най-големите задръствания от пролетта насам.

Но фокусът в следващите редове е за едно доста често предлагано решение на проблемите с мръсния въздух и задръстванията в градовете. А именно призива публичният транспорт да стане безплатен за всички. Кампанийно, при мръсен въздух, тази мярка се прилага в редица европейски градове до намаляване на замърсяването. Примери за това са Скопие, няколко по-малки градчета във Франция. От началото на тази (2018) година, обаче усилено се заговори за въвеждането й и в големи градове като Париж, германските Бон и Есен.

Всъщност още в края на миналия век някои градове, включително в САЩ пробват идеята за безплатен транспорт за гражданите си. Част от тях, обаче се отказват поради различни причини.

Най-известният град, в който публичният транспорт е безплатен, е столицата на Естония – Талин. Нейното население е около 440 000 души, а „старият град“ на Талин е обявена за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, което прави града атрактивен за туристи. Въвеждането на безплатен публичен транспорт е през 2013 г., но само за гражданите на града. Всички останали са длъжни да плащат билет. Това довежда до увеличаване на регистрациите за жителство с около 5% или над 20 000 д. Всъщност това помага за увеличаване на приходите в градския бюджет, защото се увеличили приходите от други данъци на населението. Няколко години по-късно, тази мярка се отчита като успешна, заради по-високите приходи, по-малкото задръствания (трафикът спада с около 15% за 1 година) и намаляване замърсяването на въздуха.

Дали обаче безплатният транспорт е панацея?

„Няма такова нещо, като безплатно пътуване с публичен транспорт“

Това са думи на Claude Faucher, управляващ директор на една от организациите на транспортните оператори. Той е застъпник на справедливата цена, определяна на базата на възможността за плащане на човек. И може би той е по-близко до истината, защото не трябва да забравяме, че поддръжката на публичния транспорт на всеки по-голям град изисква значителни финансови средства. А те следва да бъдат набавени от някъде, т.е. някой все пак ще плаща.

Няколко града прилагат именно това разбиране. Например в Гренобъл, цената на месечните карти варира в границите между 3,40 евро до 50,80 евро, според доходите в домакинството. Подобна система действа и у нас – ученици, студенти, пенсионери и други социални групи се ползват с намаление при закупуване на периодична карта за пътуване.

В един от любимите ми градове, когато се отнася до градско планиране и политики – Портланд, – още от 1975 г. действа система на безплатно пътуване до централната му част. Но поради различни причини, най-вече отварянето на големи „дупки“ в общинския бюджет, постепенно започва нейното закриване, докато през 2001 г. безплатните пътувания са изцяло преустановени. За сметка на това градската управа инвестира значително в развитието на алтернативни форми на предвижване в града.

От другата страна на монетата

Застъпниците на безплатното пътуване имат навика да изтъкват предимствата за трафика, околната среда, спестеното време. Това са ефекти, които се доказват във времето – може да се случат, може да не се проявят. Виждаме, че от по-големите градове само в Талин все още системата функционира, но пък след няколко години може приходите от други данъци и такси да не са достатъчни за субсидиране на транспортната система.

А публичният транспорт „поглъща“ значителни средства, които ако не бъдат набавени от друго място неизменно водят до проблеми с бюджета. Случаи като Портланд и Сиатъл до показват.

Може би след няколко дни (на 15.12.2018 г.) ще имаме възможност да видим и българската следа в този експеримент наречен „безплатен обществен транспорт“, когато би следвало в община Стамболийски гражданите вече да не плащат за тази услуга.

От друга страна би следвало да се замислим и за няколко потенциално негативни ефекта, които води безплатният транспорт със себе си (освен разходите):

  • Първо, не е ясно дали и колко от хората ще оставят личните си автомобили и ще се качат в градския транспорт. Навиците умират трудно, както казват много хора. А за други е въпрос на престиж да се движат постоянно с колата си.
  • Второ, ако все пак интересът е голям, дали съществуващата система ще може да отговори на търсенето? Представете си претъпканите рейсове, метро, тролеи в сутрешен час-пик и сега това да е почти през целия ден. Това неизменно ще доведе до понижаване качеството на услугата, защото едва ли всички обичат да са натъпкани като в консервни кутии в метрото или в рейса, и да се чувстват като в японско метро.
  • Трето, трябва да се помисли дали през зимните месеци бездомните хора няма да използват публичния транспорт като място на обитаване, защото никой няма да може да ги свали. Тук се сещам за една случка в зимните месеци, от ученическите ми години, в която група възрастни мъже си бяха уредили среща в рейса, който водеше до гимназията ми. Те дори си пазеха местата на една „четворка“ и не позволяваха никой да седне, защото чакали четвъртия им другар.

Дай, за да получиш

И за финал, кампанията на Москва по случай Олимпийските игри през 2014 г. за автомат за билети, в който се „плаща“ с клякания. Така срещу 30 клякания за 2 минути получаваш безплатен билет за метрото. Това дава „храна“ за размисъл дали пък общественият транспорт не може да се интегрира и в политика за борба със затлъстяването, насърчаването на спортния начин на живот и т.н.

Вашият коментар